fb
Ревюта

„Това изкуство на поезията“ с любов към мислещия човек и извисения творец

4 мин.

„Мисля, че човек трябва да опита да вярва в разни неща
дори ако след това те го разочароват.“

Хорхе Луис Борхес

През есента на 1967 г. Хорхе Луис Борхес е поканен в Харвард да изнесе своите шест Нортънови лекции. Минават повече от трийсет години, преди да бъдат открити и издадени тези „съкровища от литературни скъпоценности“, както ги нарича Калин-Андрей Михайлеску в следговора на книгата „Това изкуство на поезията“ (изд. „Ciela“, превод: Ангел Игов).

Не помня вече през коя зима, на кой поред Панаир на книгата открих малкия сборник и откровенията на Борхес. С непрестореност, есеистичност, без претенция и с лекотата на устното слово той споделя лични размишления и колебания върху изкуството „поезия“. Ерудицията и познанията на аржентинския писател са смайващи и всеобхватни. На мен като читател ми се сториха естествени.

В представите ми Борхес е изследовател в литературното поле. Възхитителни са позоваванията му, стъпили на няколко езика, върху най-различни автори – от Омир до Джойс, преводи на известни произведения от неизвестни преводачи и сравненията между тях. Възхитителна е феноменалната му памет, умението да увлича читателя в поетическата загадка, да я конкретизира като анализатор и да завърши с полезно обобщение всяка една от темите на шестте лекции. Един съвременен Вергилий, който вярва в силата на идеите и отваря дверите на поетическото изкуство.

Всяка лекция има собствен обект на размишление. Първата – „Загадката на поезията“, дава възможен отговор за нейното битие, за „преживяването“ на стихотворенията, което те сполита. Наситена е с внушително количество примери: началото е поставено с Омир, Платон, който измисля Сократ, старонорвежки поеми, Джон Кийтс, преводите им на различни езици, представата за книга и как тя се е променяла. Акцентът е върху създаването на поезия, красотата на този миг, чувствителността на стиховете, влиянието на контекста върху езика на поета.

Отделна лекция Борхес посвещава на „Метафората“. В нея той свежда многообразието от метафори до няколко очевидни модела, но и напомня, че те са способни на „безкрайни вариации“. Вменената задача на метафората е да поразява въображението. Цитирам няколко примера, за да усетите удоволствието:

чудовище, съставено от очи (от Честъртън)

звездите гледат надолу

водата на меча (норвежка метафора за кръвта, която се лее по време на война)

Източник: London Review Bookshop

В третата лекция Борхес отива при поета – дума, която се е „сцепила на две“, или „Разказването на историята“. Става въпрос за познатото разделение на литературните форми, обособило се през вековете. Вярата на Борхес е, че поетът отново ще започне да прави – да разказва история и в същото време да я пее.

„Музиката на словото и преводът“ ясно указва темата си. Препоръчвам я на занимаващите се с превод, дори да не прочетат другите – тази лекция отново е подкрепена с конкретни примери, колебаещи се между буквалния и смисловия/контекстуален превод. Любимият ми вече пример е следният: представете си преведено дума по дума арабското заглавие „Хиляда и една нощ“! Ще звучи по следния начин: „Книга за хилядата нощи и една нощ“. Въпросът е: верен ли би бил преводът? Имаме и обратен пример – буквалният превод може да доведе до чудати, но красиви и необичайни неравности.

Петата лекция „Мисъл и поезия“ отваря дума за двойствената природа на това изкуство. Дилема, която се опитвам да преоткрия във всяка стихосбирка, във всекидневното говорене, в езика, който спираме да възприемаме, в думите, които износват значенията си и не пораждат. Със заглавие като „Жива или мъртва поезия“ пък се надявам да ви заинтригувам, за да съживите тези лекции.

Финалът – „Кредото на поета“, е оставен за писателя, не толкова за изследователя Борхес. За живия човек. Изповеден текст, заветът на твореца, отворил душата си, премахнал тавана на слепотата, на видимото, на физическото, на битовото. Извисеният мечтател и създател.

„Това изкуство на поезията“ е рядко достъпна изследователска книга, от която блика топлината на мислещия и съмняващия се човек. Тя е покана за разговор и очаква своите любознателни, нетърпеливи читатели.

Можете да вземете тази книга, както и още много заглавия от Ozone.bg.