fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Туин Пийкс“ и трагичното минало на героите, създадени от Дейвид Линч

5 мин.

Не е възможно е да не сте чували за „Туин Пийкс“  сериалът, който поражда революция с уникалната си продукция и се превръща във вдъхновение за много от днешните филми. 

Мистерията около убийството на кралицата на красотата Лора Палмър опиянява зрителя със своите скрити послания и не ощетява визуално въпреки липсата на съвременните специални ефекти. Свръхестествените елементи и нотките на сапунена опера допринасят за атмосферата на деветдесетте.

Дейвид Линч вдига червените завеси, по черно-белия под започват да танцуват неговите чудати персонажи, а за фон звучат приглушен джаз и крясъци на сови. Двайсет и пет години по-късно отново се срещаме с този опияняващ свят.

„Туин Пийкс“ излиза, преди да се родя, а когато бях малка и го даваха по телевизията, ми се струваше повече от страшен. Изгледах го целия чак сега, по време на сесията, когато всичко освен ученето е за предпочитане, и останах във възторг. Заплениха ме странните герои и обърканите до болка сюжетни линии и реших, че за да навляза още повече в историята, трябва да прочета и книгите, създадени по сериала.

„ТУИН ПИЙКС: „Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър“. „Тайният дневник на Лора Палмър“ (изд. „Бард“) събира произведенията на Скот Фрост  и Дженифър Линч на едно място. През 1992 г. те излизат поотделно, а тази година – заедно в издание с твърди корици.

„Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър“ е под формата на записи, които Купър започва да прави на тринайсет, след като му подаряват първия магнетофон. Когато идва в Туин Пийкс, порасналият агент удивлява всички с методите си на работа и житейската си философия. Но Дейл Купър е чудат още от дете. Възрастен, затворен в младо тяло, той трудно се разбира с околните, а те още по-трудно разбират него. Експериментира със себе си, подлага психиката и физиката си на тестове, изолира се от средата си. Трагедиите го преследват постоянно и маркират неговото развитие. 

Кайл Маклоклан като агент Дейл Купър (снимка: Imdb)

Купър говори за срещи със сили, които не са от нашия свят, но не става ясно, през какво точно преминава – читателите са оставени сами да интерпретират. Когато постъпва във ФБР, започва да адресира записите от магнетофона си до секретарката си Даян като опит да избяга от самотата.

Младият Кайл Маклоклан като Купър определено спомогна за симпатиите ми към героя и интереса ми към миналото му. Агентът беше този, за чиято съдба най-много се интересувах, и се надявах Линч да не го убие в пристъп на ексцентрична креативност. Прочетеното за ранните години от живота му ме удовлетвори, защото на екрана героят е много обран и не споделя почти нищо за себе си.

Въпреки че кралицата на Туин Пийкс не ми допада, „Тайният дневник на Лора Палмър“ беше полезно четиво, което разкрива сложността на образа й. В подарения за дванайсетия й рожден ден дневник тя записва привидно присъщи на всеки нормален тийнейджър впечатления – поезия, момчета, спорове с приятелки, досадните й родители. Но тези обичайни ситуации се редуват с несвързани писания, изпълнени с ужас и тъга.

Ако Купър не е настигнат от гонещото го свръхестествено присъствие, то Лора не само е настигната, тя направо е смазана. Момичето постоянно се пита с какво е сгрешило, за да заслужи това, което й се случва, защо не води живота на връстниците си. Тя е принудена да порасне без време. Всички около нея имат нереалистични очаквания и я обременяват, като й преписват добродетели, които не притежава. Лора изпитва завист и егоизъм, тъмни чувства пропукват порцелановата й външност и от прекрасна кукла се превръща в развалина.

Шерил Лий като Лора Палмър (снимка: Imdb)

Ако отначало намирах Лора за досадна примадона, която приживе е драматизирала твърде много и винаги е била център на вниманието, то дневникът й ми даде по-обширен поглед към обстоятелствата, които са я принудили да бъде такава. Лора Палмър заслужава да й дадете шанс, за да ви покаже, че е била кралица на драмата с право.

Самотата е пропила страниците на книгите. Самота, която кара душата ти да се свива и да изпиташ съжаление за страданието и на двамата герои. И братът на Марк Фрост, и дъщерята на Линч са успели да затворят гората на Туин Пийкс в историите си. Сякаш всеки момент ще усетиш боровите иглички под краката си и някоя сова ще прелети над теб. Угнетяващата тъга завива читателите като пелена.

Автобиографиите не са весели четива за плажа, няма да предизвикат смях или щастие у никого. Те носят носталгия, карат те да се замислиш защо лошите неща се случват на добри хора. Мистични фигури и събития допринасят за мрачното настроение и превръщат ежедневното страдание в епизодични срещи с невъзможни същества и съвсем човешки безскрупулни постъпки.

И без да сте прочели книгите, може да гледате сериала, но информацията от тях допринася за пълната наслада от двете. Много неизказани подробности стават ясни, ала същевременно се появяват и още повече въпроси. „Туин Пийкс“ се завърна и ако не сте го гледали преди, направете го, защото странното пак е на мода и е тук, за да остане.

Вижте ревюто на Мила Василева за  „Тайният дневник на Лора Палмър“  тук, както и отзивът на Христо от „Книголандия“ тук.