fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БлоговеМнения

За липсващия диалог, грамотността и преподаването на български език и литература в училище

3 мин.
cherna daska

За „Аз чета“ и „Детски книги“ темата за грамотността винаги е била изключително важна, защото с времето (и прочетените книги) не е трудно да се осъзнае, че книгите и четенето не са просто хоби. Те са инструмент и средство да бъдеш много по-добър в това, което правиш, инвестиция да постигнеш много повече, и не на последно място – да бъдеш по-добър човек. В този ред на мисли, вярваме, че часовете по литература са много важни и липсата на диалог между различните засегнати лица и институции (ученици, учители, родители, министерство и широка общественост) за това как трябва да изглеждат те днес, са ключови за превръщането на съвременните деца в грамони, успешни и добри граждани.

В публикация на Дневник.bg Марта Радева, учителка по български език и литература от Провадия, подчертава именно това като симптоматичен проблем в проведеното допитване до учителите за произведенията, които да влязат в учебната програма по литература – „невъзможността да бъде проведен диалог с онези, от които в края на краищата зависи окончателният избор и оформянето на учебната програма“.

„Грамотността е нещо важно, но тя не може да бъде друго освен едно от средствата за постигането на същественото, до което и Училището се опитва да приближи човека – Смисъла. Съзнавам относителността на понятието, не твърдя че то трябва да бъде разбирано еднакво от всекиго или от човечеството като цяло. Но мъдреците отдавна са открили, че в душата на всеки човек (независимо дали го съзнава, или не) е запален факелът на някаква цел, на предназначението, с което е повикан на Земята. Няма живот, лишен от промисъл. И задачата на Училището (а и на обществото) е не да налага своя модел на смисъл, а да помогне на личността да открие своята пътечка към задачата, с която е роден. И за това не би трябвало да има по-ценен помощник от книгите и от часовете по литература в училище и в университета. Дали умението да се чете с разбиране е постижима цел, когато са ти определени едва 54 часа годишно ( в 9. 10. и 11. клас) и 46 – в 12“, посочва в своето писмо Марта Радева.

По думите на Радева ограничението на часовете по литература провокира учителите или да препускат през учебния материал, без да се задълбочава в проблематиката на произведенията или да се пропускат определи творби. В същото време „още час и половина всяка седмица главите на гимназистите трябва да бъдат пълнени с втръснали им още от основното училище граматични и стилистични правила. Вместо езиковата култура да се гради и усъвършенства именно чрез обучението по литература. Примерът на майсторите на словото е най-добрият и увличащ път за обогатяването на речника; за правилното и точно изразяване; за създаването на свой стил…“

Именно в този контекст на проблема се появява и казусът с „орязването“ на произведения, към който е особено чувствителна широката общественост.

Цялото писмо на Марта Радева може да прочетете в Дневник.

Прочетете и мнението на Александър Шпатов по темата за промяната на учебната програма по литература.