fb
ИнтервютаНовини

Вал Стоева: Ако искаме четящо поколение, трябва да включваме книгите в живота на децата

21 мин.
val stoeva

Подготвяйки кампанията „Седмица на българската литература”, както и преди това „Седмица на поезията” неизменно се появява един въпрос. Как се развива нашата литература – проза и поезия, може ли да се очертаят тенденции. Отчитаме повишаване на интереса и четенето й. Повече от това като отговор ни дават интервютата с различни въвлечени лица в правенето или популяризирането на литература. Всеизвестен, макар и някак безмълвно подминаван факт обаче е, че ролята на детско-юношеската литература е може би най-важната предпоставка за изграждането и формирането на читателски навици и интереси. И макар да има голям брой ерудити в сферата на историята на тази литература на модерните четива обръщат внимание много малък процент възрастни.

detskiknigi.comБезспорен любител и изследовател на тези нови, съвременни четива е Валентина Стоева – основател на фондация „Детски книги“ и на едноименния сайт Detskiknigi.com, който е част от медийното семейство на „Аз чета“. Тя, заедно с Лора Филипова (изп. директор на Фондацията), се е заела не само да промени нагласите на възрастните по отношение на детското четене, но и да популяризира качествената детско-юношеска литература в България и по света. Част от инициативите, с които се занимава, са кампанията „Читателска щафета“ и Националната награда „Бисерче вълшебно“, чието жури са децата. Този малък екип, с помощта на съмишленици правят и още много други чудеса, семинари, лекции, всичко, което е в полза на засилване на детската грамотност. Озовавам се в ролята на интервюиращ, за първи път по-голямо изпитание от предвиденото. Но Вал е сладкодумна и нещо повече. Абсолютно убедена в позицията си за детето и детската литература. Вярвам й. Прочетете сами.

Вал, ще започна с един лесен въпрос. Каква е разликата между Читателската щафета и Бисерче вълшебно? Двете големи кампании, на които ти си двигател?

Разликите между двете кампании са няколко: замисълът на „Читателска щафета“ е да предложи на децата от 6 до 13 г. книги, които са по-лесни за четене, наситени са с действие и предполагат бързо грабване на вниманието дори на неуверените читатели или на онези, които никога не са смятали книгите за интересни. При подбора на заглавия тук важат строги критерии – обикновено търсим четива от един автор, покриващи възрастовия диапазон 6-13 г. Важно е да имат образователен елемент, „замаскиран“ в сюжета, да позволяват различни активности, базирани на текста и да са подходящи за читатели с различен вкус и четивни умения. Форматът на провеждане на кампанията също е специфичен – децата трябва да прочетат поне 3 книги от предложените заглавия, да попълнят хартиен формуляр за участие и да го изпратят по пощата.biserche valshebno

Наградата „Бисерче вълшебно“, от своя страна, има няколко цели: да представи пред читателите на възраст 6-15 г. заглавията, издадени през предходната на гласуването календарна година и номинирани от българските издатели; да им предложи широк набор от четива, сред които те да открият онези, съответстващи на личните им интереси; да се научат да правят преценка и избор между книги, които им харесват и да упражнят правото си на избор, подкрепяйки само едно от предложените заглавия през онлайн-форма за гласуване.

Но въпреки разликите във формите на провеждане на двете кампании, те имат няколко общи цели, а именно и чрез двете се стремим да покажем на възрастните, които често са скептични към модерната литература, че тя всъщност е привлекателна за децата и ако им се дава право на избор, те ще четат за удоволствие.

Неизбежно е да те попитам как се запали по четене, писане и промотиране на книги за деца?

Винаги съм обичала четенето, защото е дълбоко свързано с изграждането ми като личност. Баба ми ме научи да чета, когато бях на 4 години и след това бях малко като Матилда – четях всичко, което се изпречи пред погледа ми. Във всеки житейски етап откривах книги, които да ми помогнат да преодолея трудностите. А който веднъж е открил магията, няма как да не гори в темата за литературата. Писането на ревюта се появи

Val Stoeva s knigi

снимка: Георги Казаков

малко по-късно, благодарение на Александър Кръстев. През 2009 г. участвах в конкурса „Аз чета с мама“ и спечелих книги за мен и за дъщеря ми Карин. Когато ни ги връчи, Алекс ме застави да напиша ревюта – нещо, което никога не съм смятала, че мога да правя. Няма да забравя думите му: „Всеки може да пише за онова, което чете, стига да опита и да се стреми да става все по-добър.“ Тогава Карин точно беше тръгнала на училище и някак съвсем естествено започнах да се обръщам и към книгите за деца, да пиша за тях, да им се възхищавам и да следя новите заглавия.

После ми хрумна, че мога да правя детски литературни клубове, а оттам се родиха и много други идеи… Сякаш всичко ме е насочвало към появата на сайта Detskiknigi.com, който в началото трябваше да събира рецензии за детско-юношеската литература и да насърчава четенето индиректно. Но постепенно първоначалният замисъл се оказа променен и допълнен така, че да се стреми да промени ситуацията, в която се намират четенето, грамотността и литературата в България.

И каква е разликата с книгите за възрастни? С какво детската литература е по-ценна от тази за възрастни?

Разликата между детско-юношеската литература и четивата за възрастни е сериозна, поне по мое мнение. Защото за деца сякаш се пише много по-трудно. Не е достатъчно да сложиш илюстрации, да направиш текста „полезен“ и да му прибавиш „вдетинено“ звучене – точно това децата автоматично отхвърлят, защото разбират кога възрастните ги подценяват.

Друг тънък момент е желанието на възрастните да вкарат дидактиката в художествената литература за деца – да размахваш пръст, да поучаваш, да предлагаш на детето твоята гледна точка като най-правилна… Този тип книги са предпочитани от много възрастни, но те ограбват възможността на детето да развие въображението си, да преработи дадена ситуация през своя опит и да си изгради собствено мнение. А в крайна сметка никой възрастен не трябва да забравя, че ролята на детско-юношеската литература е да дава отговори на детските въпроси и да обяснява света, не да обслужва желанията на родителите.

В този смисъл детската литература ми се струва много по-ценна от тази за възрастните, защото тя е като спасителна лодка за децата: предлага им да изследват различни житейски ситуации по безопасен начин, да си изградят възможност за справяне с различни проблеми; тя развива въображението в най-важната възраст от развитието на личността. Съвсем неусетно книгите, вплетени в живота на детето чрез четенето от мама и татко, подпомагат изграждането на важни ключови умения като развитие на речевия запас, творческо мислене, умение за справяне с проблеми, аналитично мислене, възможност за анализ и оценка, функционална грамотност… Единственото важно тук е възрастните да осъзнаят, че любимите им четива от детството понякога не представляват интерес за съвременните деца. И точно затова е важно да се познава съвременната детско-юношеска литература, защото тя говори на езика на съвременните деца, предавайки същите послания като класическите произведения.

Почти предположи насоката на следващите ми въпроси. Препоръчваш ли на възрастните да четат съвременна българска детска литература?

Препоръчвам на възрастните да четат каквато и да е съвременна литература! А детско-юношеска особено. Мисля, че ще бъдат изненадани и очаровани колко интересна, увлекателна и качествена е тя. Съвременната българска детска литература не прави изключение и трябва да отбележа, че в последните години се наблюдава засилен интерес от страна на издателите към съвременни български детски автори – нещо, което вероятно би се засилило още, ако родителите познаваха ефекта на новите книги върху децата им и стимулираха търсенето на нови имена.

Често споменаваш, че класическите детски книги не са подходящи за съвременните деца. Какво ги прави неподходящи? Означава ли това, че трябва да се откажем от тях?

Хм, това твърдение звучи малко крайно, нали? Всъщност то е провокирано от противоречието в мненията на децата и възрастните, на което се натъквам твърде често. Вероятно всеки е чувал, че днешните деца не четат… Това обаче изобщо не е вярно! Просто децата обикновено не са подготвени за текстовете, които им се предлагат вкъщи, в училище. И това са точно класически произведения, които възрастните добре познават.

Detski praznik "Biserche valshebno"

Кадър от детския празник на наградите „Бисерче вълшебно 2015“ снимка: Георги Казаков

Разликата между класическата и съвременната литература е, че първата се е доказала във времето като качествена, а втората (също много качествена, между другото!) се случва тук и сега, отчитайки всички особености в развитието на света, на обществото, на детето. И докато едно време четенето е било елитарно занимание, днес то е абсолютна необходимост.

В тази връзка смятам, че класическата литература с нейните безспорни достойнства трябва да бъде „преведена“ до децата, да им бъде показана нейната красота, за да разберат величието ѝ. Не е достатъчно да заявим: „Това е еди-кой-си автор и трябва да го прочетеш!“ Трябва предварително да отчетем много фактори: дали книгите изобщо се присъствали в живота на детето преди да тръгне на училище, дали е подготвено да се справи с езиковите особености на по-старите текстове (напр. архаичен език, непознати думи), дали умее да анализира чутото/прочетеното, от какви теми се интересува… В този смисъл оприличавам предлагането на класическа литература на голяма част от децата, които не са подготвени за нея, като желание от страна на възрастните отрочетата им да поставят световен рекорд без никаква подготовка. Иначе в никакъв случай не трябва да се отхвърля класическата детска литература, просто тя трябва да е съпътствана от много предварителна работа от страна на възрастните.

Не мога да се въздържа да не спомена и нещо, което преди време шокира екипа ни. В социалните мрежи непрекъснато попадам на групи, в които родители търсят препоръка за книги за децата си. Коментарите обикновено включват мнения за четива, издадени най-малко преди 50-тина години, т.е. за класически детски произведения. Най-шокиращо обаче ни се видя предложението за четене на „Майстора и Маргарита“ от дете на 9 години! Това наистина ми се струва доста прекалено и се дължи на непознаването, но и на незаинтересоваността на възрастните да потърсят насоки както от децата, така и от хората, които следят новите тенденции в сектора, каквито са библиотекарите, книжарите, а и ние от Detskiknigi.com. Затова понякога звуча леко крайно в изказванията си, надявайки се да разтърся възрастните и да ги накарам да потърсят мнението на децата за книгите, не на хора, които отдавна не четат подобен тип заглавия.

Кои са новите теми преди всичко в съвременната българска детска литература?

Съвременната българска детска литература не прави изключение от развитието на световната такава. Затова можете да срещнете всякакви теми, които помагат на децата да намерят своя „Аз“, да си отговорят на въпросите, да развият въображението си. В тази връзка темите са вечни: приятелство, доброта, толерантност, споделяне, порастване, любов, семейство, заобикалящият ни свят, макар и облечени в различни форми, книжни/електронни тела, илюстрации, оформление. За мен важно тук е разнообразието – всеки може да открие онова, което му е необходимо. А децата съвсем инстинктивно усещат коя книга да изберат и обикновено тя изглежда красиво, макар и не винаги според разбиранията за красота на родителите.

Сякаш има подем на съвременната българска детска литература. Посочи кои са актуалните автори и книги? С какво те са ценни и различни?

Да, по-горе споменах, че наистина има подем и това ме прави щастлива. Крайно време е българската литература – независимо дали за деца или за възрастни, – да престане да бъде тикана в ъгъла и пренебрегвана. Та ние имаме страхотни традиции и е срамота да се отнасяме с пренебрежение! И както посочих в предишния си отговор, българската детска литература следва всички тенденции в развитието на световната такава.

Не бих искала да посочвам конкретни имена, защото със сигурност ще изпусна някое, а това може да се изтълкува погрешно от читателите. Важно е да отбележа, че българските автори, с чиито творби аз съм се срещала, са безкрайно талантливи и покриват различни теми, т.е. всеки от тях може да спечели вниманието на читателите, за които е предназначена книгата. Разнообразието от жанрове също е богато и всеки, който иска да се запознае с творбите на българските автори, може да потърси ревюта на страниците на сайта Detskiknigi.com или пък да посети книжарница, където ще открие и четива, които все още не сме успели да ревюираме по една или друга причина. Бих искала да прибавя тук и библиотеките, но за съжаление те все още са в трудната ситуация да правят чудеса без ресурси. Може би когато се изпълни задължението на държавата към тях за отпускане на регулярен бюджет, тогава ще мога да ги поставя на челни позиции в този списък.

Защо родителите да избират българска детска литература? Дали би могло да се определят мотиви за това?

Ако мога да поправя въпроса, по-скоро бих искала родителите да оставят децата си да избират своите четива.

Вал, очаквах да го поправиш, доколкото съм разбрала философията на убежденията ти.

(смее се) И съм почти убедена, че в селекцията на малките неизменно ще присъства и българската детска литература, защото в последните години тя наистина е на много високо ниво и като шрифтове, и като оформление на текст/корица, и като илюстрации. А това все пак са първите критерии, по които човек си избира книга, нали?

Относно мотивите, не бих могла да дам такива, защото за мен е важно правото и свободата на избор. Вярвам обаче, че ако родителите променят нагласите си и се превърнат в окуражаващи възрастни, не в наставници, самите деца биха избирали творбите на българските автори заради по-близкото звучене.

Отказваш да изброяваш заглавия и автори, но ще настоявам още малко: кои заглавия не трябва да се пропускат? Как да се ориентират родителите?

karta Chitatelska shtafeta

карта от „Читателската щафета“

Трудно е, а и често неправилно, да се препоръчват определени заглавия като „най-подходящи“, „най-хитови“ и т.н. Това е като да приемем, че само един вид храна е най-добър. В крайна сметка препоръките за книги трябва да са съобразени с интересите на детето, читателското му ниво и много други особености. Затова аз лично не одобрявам нито категоричните препоръки, нито пък задължителните списъци с учебна литература, предоставяни на децата в периода 1 – 4 клас. Смятам, че има прекалено много чудесни книги, които да грабнат вниманието на малчуганите, та направо е грехота да ги ограничаваме в списък с 10-20-100 заглавия, харесани от нас.

И все пак, как да се ориентират възрастните? Според мен е важно родителите да събират информация за дадена книга от различни специализирани източници, а след това да преценят дали е подходяща точно за тяхното дете. Библиотекарите например могат да ги насочат към интересни четива, които повечето деца на дадена възраст и с определени интереси харесват. Те имат наблюдения върху читателските вкусове и интереси на големи групи и дори да нямат дадено заглавие във фонда си, са информирани за интереса на децата към него.

Книжарите също би трябвало да могат да насочват родителите към четива отвъд анотациите на задната корица. Добра работа върши и личното мнение на блогърите, макар малко от тях да пишат за детски книги. А ревютата в сайта Detskiknigi.com пък смятам за обективен източник на информация, в който ще откриете и детската гледна точка, и родителската, комбинирани с всичките ни знания за грамотността, четенето, детските интереси, тенденциите в литературата…

На няколко пъти споменаваш в отговорите си кой трябва да избира книгите. Иска ми се да е ясна и отделена тази позиция: родителите или децата трябва да избират сред „морето от книги”?

Да, така е, стана ясно от казаното по-горе, че съм твърд привърженик на правото на децата да избират сами. Те, стига да имат възможност, подхождат много интуитивно и почти винаги знаят коя книга ще им е подходяща и интересна. За съжаление обаче, твърде често родителите не се въздържат и се намесват с коментари от типа на: „Тази книга е много бебешка! Остави, виж другата!“, а това неизменно води до отстъпление на децата от четенето. Та в крайна сметка кой луд би се борил с вятърни мелници, ако краят е предизвестен?

Още едно основание за този въпрос е една друга линия на разбиране на детето – като личност. В много методики е заложено да се възприема детето като личност, а на практика не се получава. Когато използваме това клише „детето като личност”, ти какво разбираш?

Съгласна съм, че някак всички се опитваме да уважаваме детето, да го подкрепяме… но често само на думи. А детето е личност с много по-голям капацитет и възможности за развитие от нас. Знаеш ли, че според изследване на доктор от Чикагския университет, от 0 до 4-годишна възраст детето развива 50% от интелекта си, а от 4 до 8 г. – още 30%? Имайки предвид това твърдение, често ми е чудно как е възможно да очакваме НИЕ да знаем кое е най-добро за детето, НИЕ да определяме какво му харесва да чете… Това е малко като онзи виц: „Гого, прибирай се!“ -„Гладен ли съм?“ -„Не, спи ти се!“

Според мен детето е личност, която трябва да третираме с уважение и любов, за да може тя да разгърне своя потенциал. Когато спрем да се правим на наставници по отношение на книгите и започнем да бъдем окуражители, нещата ще се променят и ще видим едно грамотно младо поколение.

Кои са новите теми, които вълнуват децата? Задавам този въпрос, защото правиш срещи с ученици и вероятно става дума за това.

Различните деца се вълнуват от различни теми. За някои от тях това са вечните въпроси като приятелството, предателството, порастването, проблемите от житейски характер. Други се впечатляват от фентъзи жанра, който за мен е естественото продължение на приказките. Бях много впечатлена, когато едно момиченце на около 8-9 години ми нарисува Minecraft кирка, затвърждавайки категорично убеждението ми, че никога не трябва да натрапваш вижданията си на децата, понеже изобщо не ги познаваш.

В крайна сметка децата харесват онова, което сме харесвали и ние като малки – качествено оформление, впечатляващи илюстрации, вълнуващи текстове. И ако не съм права, защо възрастните не се надпреварват да препоръчват „Овчарчето Калитко“, а предлагат „Островът на съкровищата“ например?

Необходимо ли е да се продължава да се чете българска детска литература?

Необходимо е да се чете по принцип. Мисля, че е време да осъзнаем, че с нашето авторитарно и дидактично родителско мислене сме на път да откажем децата от четенето въобще. А данните за грамотността и без това не са лицеприятни…

Какво пропуснах да те питам за българската детска литература и искаш да добавиш?

Val Stoeva, Dani i Petrana Petrova

Вал Стоева с Дани и Петрана Петрова. Откриване на читАлнЯта

Благодаря за чудесните въпроси! Разбира се, по темата за четенето и детските книги мога да говоря с часове, но всичко се върти около едно: ако искаме да отгледаме грамотно и успешно младо поколение, трябва да започнем промяната от нас, възрастните. Нека се отърсим от летаргията, която ни кара да действаме по инерция, предлагайки познати неща, понеже не сме се сетили/не желаем да нарушаваме комфорта си да прочетем това, което харесват нашите деца. Нека престанем да налагаме мнението си на децата и да ги задължаваме, а да се вслушаме и да открием какво мислят ТЕ.

Нека престанем да подценяваме ролята на библиотеките – те са важен източник на промяната в обществото и трябва да заемат своето активно място на центрове на информация и знание, каквото им е отредено в другите държави. И най-вече нека осъзнаем, че живеем в ново време, в което книгата не е издигната на онзи пиедестал, на който беше преди. Конкуренцията за внимание – и нашето, и на децата – е жестока и ако искаме четящо поколение, трябва да започнем да включваме книгите в живота на децата от най-ранна възраст, да им показваме магията на фантазията, за да не изпадаме в ситуацията, в която сме сега. Вярвам, че малките промени днес могат да дадат големи резултати утре – стига да започнем тази промяна от нас самите, поставяйки фокуса върху децата.

А онзи въпрос, който много обичам да чувам и който не ми зададе, е „Ще изяде ли мишката книжката?“ Не, няма! Защото всяко четене е четене. Функционалната грамотност изисква да можем да четем, анализираме и синтезираме информация от различни източници, а според мен интернет е един от най-важните и леснодостъпни такива. И ако ние изпитваме сантимент към книжното тяло, днешните деца изобщо не страдат от подобни скрупули! Винаги ще има читатели и за двата вида книжни тела, но от друга страна интерактивните четива, които се появяват все по-активно, ще изведат понятието за книга до нови измерения, за да отговаря на търсенето на бъдещото поколение читатели. И ако се опитам да бъда по-ясна: не се притеснявайте от електронното четене – в крайна сметка е важно да се чете, независимо от формата, нали?

dani

[ + ]