fb
Ревюта

“Татко, аз и Ангелът” – царицата* в романите на Ваня Щерева

4 мин.
Tatko, az i angelat - Vanya Shereva

Tatko, az i angelat - Vanya SherevaДо ден днешен си благославям моята приятелка Анна, защото ме открехна на Ваня Щерева. Помня как един ден си говорехме по телефона и тя ми каза за новия роман на Ваня, който бил жесток, с невероятно изненадващ и разтърсващ финал. Тогава най-накрая си купих нейна книга, макар отдавна да бях слушала за Ваня Щерева. Впоследствие си купих и всички нейни останали романи и тук е момента да призная, че тази рецензия ще бъде много пристрастна поради гореспоменатия факт.

За мен Ваня Щерева е преди всичко вдъхновение. “Татко, аз и Ангелът” е не просто поредното нейно творчество, което ме вдъхновява, а такова творчество, което не се забравя. И след срещата ни и официалното ни запознанство на Курса по творческо писане на Сиела реших да препрочета тази книга и да дам гласност на това, което ме кара да чувствам.

“Татко, аз и Ангелът” е всепоглъщащ роман за една още по-всепоглъщаща любов. За онази любов, която осмисля дните ти, нощите ти, дъха ти; любов, заради която постоянно тръпнеш в очакване за звука на нов sms. За онова чувство, което те кара да пренебрегваш всички около теб, когато се появи, дори себе си. За онзи човек, с който се чувствате като близнаци, понеже “се разбирате с малко думи и винаги се чувствате еднакво в един и същи момент”. За безсънните нощи и разговори по Скайп, за “изпълнената тишина”, за това да “преместиш най-обикновения си здрав задник на толкова километри” заради Него, за един егоизъм, наречен влюбеност, който егоизъм на влюбения винаги му се струва оправдан.

“Татко, аз и Ангелът” ни разказва толкова, толкова много, а финалът със сигурност е презадоволителен и определено много неочакван. Сега като си препрочитах книгата, намерих няколко сякаш скрити послания, предвещаващи големия финал и като казвам голям, имам предвид ГОЛЯМ. Но за посланията може и да си въобразявам, за финала – не. Да повторя – ГОЛЯМ.

Искрено вярвам, че “Татко, аз и Ангелът” се е запечатал в много съзнания, защото всеки от нас е имал такава голяяяма, “бастунено-глътната любов”; такава отчаяна, правеща те “обмислен”, единствена, неповторима, незаменима любов, която те кара да си вярваш, че повече никой друг никога няма да обичаш така. Една такава любов, не докрай изречена, не докрай споделена, но безумно силна, стряскащо изсмукваща акъла ти. Ето как: “Обичам Ангел. Обичам Ангел. Обичам Ангел”. Аз преди много години правех същото на запотеното огледало в банята всеки път, когато се къпех: “Аз обичам К.” и добавях сърчице. Но не този от огледалото ми беше Ангелът… Истинският Ангел разтърси света ми години по-късно. И това ме кара да се чувствам някак по-близка с главната героиня в романа. И с Ваня…

Не знам как е изглеждала първата корица на книгата от първото издание. Но от второто издание те лъхва една чиста, невинна непорочност, на най-искрена обич, може би на начина, по който може да обича само едно дете… Защото в тази история има и деца. “Татко, аз и Ангелът” ни припомня нещо много важно за децата в нашия живот, за децата по принцип, за нашите родители и за родителите, в които ние се превръщаме някой ден. И на фона на основната любов и основен сюжет, именно децата придават другия смисъл на книгата, онзи скрития, оставащ уж на заден план, но далеч не по-маловажен. Поне за мен е така.

В “Татко, аз и Ангелът” има много от прекрасните думички на Ваня Щерева, много от нейния си неподправен и несравним хумор, много от истинската Ваня, която близките наричат “какичка”. Усетих го.

Откровено казано, за мен с “Татко, аз и Ангелът” какичката показа, че е пораснала – буквално, преносно, както щете, аз си знам какво имам предвид (тя, ако чете, и тя ще ме разбере сигурно). “Тако, аз и Ангелът” е най-доброто, което съм чела от Ваня Щерева. И си ми остава най-любимо. “Днес… повече от вчера и по-малко, отколкото утре…”

* ”Ако бях Царица на света, щях да забраня да казваш, че ще се обадиш утре и да не го правиш. Ако бях най-справедливата Царица на света, ти предстоеше спешна екзекуция. Ако бях просто една Царица на света в кофти настроение- затвор от 2 до 5 години. Подозирам, че ако бях Царица на света, щях да бъда от онези Царици на света, дето са в добро настроение. Тогава ТВУ не ти мърдаше. Голям късмет извади, че не съм Царица на света…”