fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Вещерът“ – за доброто, злото и по-малкото зло

7 мин.

Вещерът: Последното желание - Анджей СапковскиРевюто е публикувано за първи път през януари 2011 г. и е писано за старите издания на поредицата „Вещерът“, излезли под логото на изд. „Инфодар“. Препубликуваме текста по повод новото издание на „Вещерът: Последното желание“ от изд. „Ciela“, които връщат легендата на пазара с нова визия.

Мисля, че дните около Нова година са най-доброто време за ревю на „Вещерът” на Анджей Сапковкси. Отлагам този текст от дълго време поради няколко причини: исках да представя цялостно поредицата, чиито отделни части са толкова свързани помежду си, че ми се вижда невъзможно да направя ревю на отделна книга; да си подредя малко впечатленията в главата и да довърша компютърната игра, вдъхновена от Гералт и неговия свят. Ще си поговорим и за нея, но отсега ви предупреждавам – аз не съм професионален автор на ревюта за игри, а на такива за книги.

Поредицата включва два сборника с разкази, две или три непубликувани истории и пет последователни романа. Какво я отличава от всяко друго фентъзи на пазара? Естествено, сетингът. Всъщност това е основен проблем на жанра. Уж той дава огромно поле за изява, за изграждането на нови светове и прочее клишета, а много често авторите ги мързи и вземат на готово най-стандартната възможна форма за фентъзи сетинг или крадат откъдето им падне – Толкин, разни митологии и вълшебни приказки, без да вкарат грам мисъл или обяснение защо нещо е така, както е описано, как функционира светът, който са създали. При Сапковкси заемането го има, но всичко е обяснено или загатнато по достатъчно елегантен начин, че читателят сам да си направи изводите. Може би това се дължи на факта, че авторът е поляк и източноевропейското му мислене се е отразил на начина му на писане.

Другото прекрасно качество на поредицата е, че главният герой реално е аутсайдер. Не е ничий изгубен наследник, няма вълшебен меч и няма да стане крал. Гералт е вещер, а вещерите са… орден, каста от подложени на специални тренировки и режим мъже, които постепенно мутират – придобиват по-бързи рефлекси, сила, изострено зрение. Цената е жестока – загуба на емоции, на принадлежност към човешката раса, превръщането ти в машина за убиване на чудовища. Това е задачата на вещерите – да отблъскват силите на хаоса и да защитават хората. За тях няма нищо по-свещено от неутралитета. Вещерите не се месят в политиката, не участват в заговори, не са наемни убийци или атентатори. Те не са рицарите на Кръглата маса, нито алтернативи на Дон Кихот. Те са обучени воини, които убиват чудовища.

Анджей Сапковски

Анджей Сапковски (снимка: Reddit)

Гералт е особен образ. В играта един от другите персонажи му казва, че е неуспешен експеримент – въпреки че оцелял от Изпитанието с треви, където се извършва мутацията на младежа във вещер, емоциите му не са били ампутирани. Може би това е най-точното обяснение за мотивите на нашия вещер. Той винаги, до последния си дъх се стреми към човешкото в себе си.

Този му стремеж го обвързва с Дете на Изненадата, преплита съдбите им. Не стига, че това е тежка съдба, но това дете се оказва всичко, което Гералт не е – изгубена принцеса, предопределена от Съдбата за велики дела, наследница на чудовищна сила, която ще промени света.

Всички искат тази принцеса, а Гералт е решен да я опази. Сложната му връзка с магьосницата Йенефер се усложнява още повече, когато се намесва детето, което и двамата възприемат като свое. Те ще рискуват всичко, за да я опазят и да не позволят да се превърне в играчка на силните на деня, в съд за разплод на отрочета със същите гени, но с по-висши сили, в пионката, която ще съсредоточи действителната власт в ръцете на магьосниците.

Цирила, принцесата на Цинтра, владее пътуването между световете и през времето. Това е дарба и проклятие, завещана й преди хиляди години от Лара Дорен, генетичния експеримент на хиляди години подбор на елфи. Но Лара Дорен се влюбва в магьосник, в човек, и не само проваля този експеримент, но и става повод за първата война между хората и елфите. Война, която е въпрос на оцеляване. Хората живеят по-кратко, но се размножават повече. И побеждават – елфите са изчезваща, отмираща раса, която има нужда от Цирила, за да се спаси.

Владетелят на Нилфгард, загадачният император Емхир, сам провежда експеримент. Войната, дори победоносната война, е нищо, ако не успееш да опазиш завладяното. А древно пророчество предсказва, че Цирила ще роди владетеля на света. И той трябва да се роди в Нилфгард, затова император Емхир иска Цирила. Магьосниците искат една от тях да си проправи път чрез брак и да завоюва политическа мощ, която никой не може да си представи. Затова им трябва Цирила, принцесата на Цинтра.

А Гералт иска просто момиченцето с бледи коси и огромни зелени очи да оцелее достатъчно дълго, че сама да вземе решение за живота си. Иска това, което всеки баща желае за детето си – щастие и безопасност. Иска Цири. И е готов да го постигне, да мине буквално през ада, за да го получи. Уви, съдбата има други планове.

Поредицата на Сапковски е като наркотик. Искрено се радвам, че не започнах да я следя, когато излезе първата книга – сигурно щях да се побъркам от чакане.

Гералт - "Вещерът"

Гералт от компютърната игра „The Witcher“

Играта „Вещерът” доразказва историята на Гералт. В нея той се появява сякаш от нищото във вещерската цитадела Каер Морхен, за да му се наложи да я напусне съвсем скоро и да поеме по пътищата на съдбата си. Гералт има пълна амнезия, така че играта не е обременена от решенията, които той е вземал в книгите – започвате на чисто. Ако обаче сте чели книгите или ги четете, докато играете, много, ама много ще ви се иска да се придържате към сюжета. Което, естествено, оказва влияния върху начина, по който развивате вашия вещер.

Разполагате с три курса, по които можете да поемете – аз се придържах към този, които според мен най-много отговаря на начина, по който постъпва Гералт в книгите, но признавам чистосърдечно, че имаше моменти, когато много ми се искаше да сритам псевдотамплиерските задници на Ордена на пламтящата роза и да помогна на милите, онеправдани елфи. Както и да е – хубаво е, че играта не се опитва да преразкаже книгите. Ако го правеше, всички щяхме да се стремим или да сме идентични с тях, или тотално да избягаме от предначертаното. И тогава щяхме да забравим за Гералт, вещерът от Ривия, който може и да твърди, че е „неутрален като ада”, но преследва вятърните мелници, които заплашват да се превърнат в оръдия на Хаоса.

И книгите, и играта ще ви накарат да се замислите за избора, които правите всеки ден. За доброто, злото и по-малкото зло. За здравия разум и необходимостта. Неща, за които е добре да мислим по-често. Причината да напиша това ревю в началото на 2011 г. е лайтмотивът на последните няколко романа от поредицата: „Нещо свършва, нещо започва“. „Нека довършваме започнатото и никога да не ни се налага да избираме „по-малкото зло”.