fb
Ревюта

Ние-мисленето, което ще обърне начина ни на живот

3 мин.
We Think Charles Leadbeater

We Think Charles Leadbeater‘We-Think’ не е от книгите, които ще променят живота ви. Тя ще ви накара да промените част от мисленето си, да се запитате дали не трябва да реорганизирате работата си, ще ви даде съвети за това как да увеличите продуктивността си, развивайки идеите на останалите и своите собствени. Книгата на Чарлз Лийдбийтър обаче задължително трябва да бъде прочетена от всеки, който иска да бъде активна част от един добре работещ екип, основан на „ние-мисленето“ и синергията между отделните служители.

Авторът, който е бил колумнист на Financial Times, използва именно концепцията за ние-мисленето за написването на тази книга – пуска в интернет суровия ръкопис и оставя онлайн общността да нанася корекции и допълнения. И ако това не може да ви убеди, че методът наистина работи, вижте американския писател Джеймс Патерсън, който е най-скъпоплатеният автор в света, защото пуска по няколко книги на месец, работейки с цяла „работилница“ от писатели в сянка, както разкрива материалът на NYTimes.

Записвах си, докато четях тази книга. Вероятно ‘We-Think’ може да се пренапише и в един обем от 40% да се чете на един дъх. Но вътре са написани големи истини за начина, по който се прави бизнес в момента и за това как ще се развиват тези тенденции. Като например просветлението на Лийдбийтър, че днес офисите са се превърнали в едни доста скъпи кафенета, а лате-то е може би най-силното бизнесоръжие в момента, визирайки начина, по който на полу-приятелски разговор се сключват голяма част от сделките в момента.

Сред най-важните приноси на тази книга е опитът на Лийдбийтър не само да анализира в какво се състои концепцията за ние-мисленето, но и да открие как би могло то да се приложи като бизнесмодел (вижте само отворения софтуер и проекти като Wikipedia и Linux, аз ще добавя WordPress и Joomla) и в кои сфери може да се прилага.

За съжаление, както отбелязва директорът „Цифрови комуникации“ на PepsiCo Шив Синг, писането на книги си има недостатъци и един от тях е запълването на определен обем страници. Последната част от ‘We-Think’ буквално издиша и при по-нетърпеливи читатели определено може да развали доброто цялостно впечатление. Разбира се, примерите от политиката и ползването на ние-мисленето за разпространение на политически послания и обществени каузи може да са ви интересни като посочени случаи.

Признавам си, това, което прочетох в тази книга, напълно отговаря на концепцията, която винаги съм имал и развивал за „Аз чета“ – малка група от хора, които да стоят в основата на едно по-голямо цяло и да направляват усилията на по-голяма общност, която допринася за развитието на една идея, давайки доброволни своя принос за свое собствено удоволствие. Неслучайно хората, които стоят като ядро в сайта, са над 30 души, които по един или друг начин развиват собствени проекти (рубрики) в сайта и увличат други любители на четенето със страстта, която влагат тук. Така и според Чарлз Лийдбийтър новите лидери няма да взимат еднолични решения, а ще са част от едно малко ядро, което ще координира работата на почти самостоятелно взимащи решения служители. Те ще бъдат „антитеза на заредените с тестостерон харизматични СЕО-та“.

Деси, ще издадеш ли тази книга? Струва си!

[ + ]