БЕНЯМИН: Политика / Теология / Медия / Изкуство

Всяко докосване до текстовете или живота на Валтер Бенямин (1892–1940) оставя дълбоки следи от възхита и болка.

Не само 130-ата годишнина от раждането на Бенямин, но и 100-годишнината от написването на текста „Към критика на насилието“ (1921) са поводът за среща-разговор на фона на съвременните предизвикателства, върнали извънредното положение и войната в дневния ред на обществата ни.

Разговорът  ще се съсредоточи основно върху „Към критика на насилието“ – един текст, писан след края на Първата световна война, който оголва измерения на правото и на политиката, които повечето мислители се опитват да омаловажат. Текст, без който търсенията на Джорджо Агамбен, Жак Дерида и Джудит Бътлър например навярно биха били други.

Вторият акцент ще бъде най-цитираното от всички съчинения на Бенямин – „Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, положило началата на осмислянето на медиите, на излиняването на „аурата“ в изкуството и на употребата на изкуството за нуждите на идеологическата пропаганда и на културната индустрия.

Пред вас и с вас разговарят:

Професор Стилиян Йотов (преводач на “Към критика на насилието“),

Професор Кольо Коев (преводач на „Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост“),

Доцент Петър Горанов

Д-р Димитър Божков

Д-р Кирил Василев.

Модератор: Антоанета Колева (Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм).

Бенямин, това неродно, а „доведено дете на своето време“ (по думите на Ницше), е роден в охолство, но е живял в болезнена бедност, която пречела дори на писането му. Безспорният му талант, гениалността му така и не среща академично признание. Приятелите му – създателите и най-активните първи членове на т.нар. Франкфуртска школа, се опитват да го запазят „за себе си“, но най-вече да го предпазят от нечие друго влияние. Кончината му – реална и символна, слива отчаянието на прокудения и преследвания с крехкостта на интелектуалеца.
И под тази купчина от жизнени отломки: бисери от едно творчество, което вече седем-осем десетилетия провокира към търсене на ключ за неговата и екстремна хетерогенност, и многопластова смисленост.

Защото Бенямин е винаги ангажиран с горещите теми на своето настояще и постоянно замисля проекти за духовна или политическа трансформация. Но пък ги полага върху най-дълбоките и позабравени основания на метафизиката и теологията. Затова не престава преоткриването на ключови негови текстове, които се превръщат в емблеми на десетилетни дебати, посветени на историята и на епохите, в които става виден нейният смисъл, на езика и на превеждането, на политическата драма и на художествената критика.