Дата/час
16/07/2015
19:00
Място
Студио 5
бул. България 1, НДК, вход А3
София
Категория
ИК „Жанет 45“ представя Етгар Керет (Израел) и сборника му „Седем добри години“. Книгата излиза в превод на Милена Варзоновцева, а водещ на поредицата ще бъде Нева Мичева.
„Седем добри години“ събира на едно място фейлетоните на израелския писател Етгар Керет, публикувани в международната преса от раждането на сина му Лев през 2005 г. до смъртта на баща му Ефраим през 2012-а. Художествена документалистика, театър на делника, колекция от наблюдения за лични земетръси и общочовешки странности, среща на мемоар и притча: „Когато бях млад, никога не съм си водил дневник. Винаги съм си казвал: „Защо, по дяволите, да се занимавам с неща, които знам, че са се случили?” За първи път записах нещо от действителността в деня, когато се роди детето ми – това е и първият текст от тази книга…” Първите седем, които зависят от всички останали и от които всички останали зависят. Седемте тлъсти крави от библейския сън, погнати от седемте мършави. Седем години на латентна война, сноване из пространството и времето, летища, музеи, мустаци, литературни четения, бомби, политици и лениви котки, които имат много повече общо помежду си, отколкото може да се допусне. 
„Трагикомични хроники, в които личната история на автора побира историята на цялото израелско общество.“ ~ Estandarte
„Тук дефилират таксиджии, сервитьори, издатели, случайни спътници, роднини хасиди… Сбор от текстове, които се четат с усмивка, но докосват надълбоко, защото животът на героите им е под постоянна угроза… По своя си вълнуващ и човечен, детински y опак начин Керет описва онзи ежедневен Израел, за който няма да чуете в новините.“ ~El placer de la lectura
„Керет умее да изведе тежки наблюдения с лека ръка… Късите текстове в сборника следват в строен низ, на чийто фон всеки се откроява самостоятелно. Без преиграване в нито един от аспектите на сложния живот в сложни времена на сложно място, прекрасните спомени на Керет пазят човешката си топлота и доказват, че в мемоарното писане колкото по-малко, толкова по-добре.“ ~ Publishers Weekly
„Не е точно да се каже, че Керет смесва лично и политическо – животът го прави вместо него: синът му се ражда в нощта на терористичен атентат и болничният персонал притичва да помага ту на жена му, ту на жертвите; архитект му посвещава къщата в миниатюра, която строи във Варшава – града, където майката на Керет е родена и държана в гетото през Втората световна… Без значение дали Керет пише „истински” или „художествени” истории, те варират от просто великолепни до съвършено красиви и рядко имат трески за дялане.“ ~Biographile
„Керет пресъздава реалността с размах – като илюзионист, който извиква живот там, където се очакват само смърт и отчаяние… и отстоява като неотменно човешко право щастието, с всичките му сенки и противоречия.“ ~ RSI
„Керетовите разсъждения, пълни със симпатична безцеремонност, затрогват неимоверно. Всеки баща, син и човек може да намери в тази книга по някоя емоция, красива като живота.“ ~ La Libre
