Loading Map....
Дата/час
16/12/2024
18:00 - 20:00
Място
Гьоте институт
ул. Будапеща №1
София
Категория
В навечерието на новогодишните празници тъкмо след като ще сме затворили коледния Панаир на книгата, ще закръглим и четвъртата, но ще погледнем с надежда към петата календарна година на поредицата „Философски вечери в Библиотеката“. Този път темата ни със сигурност ще сблъска мнения, защото предполага истински разнородни перспективи.
*
Поводът е публикуването на първата монография на български език на световноизвестния германски социален мислител Аксел Хонет – „Признаването. История на една европейска идея“.
Но разговорът е замислен да се движи в много по-широки полета. Ето въпросите, които ще ни движат за начало:
– Дали „признаването“ ни един друг се отнася само до нашия „публичен престиж“? Или отпраща към нещо по-дълбоко, независещо от това как един или друг от нас бива възприеман от обществото?
– Дали под „признаване“ имаме предвид само засвидетелстване на уважение, т.е. някакъв привидно морален акт, който може да прикрива и лицемерие?
– Дали „признаване“ не е дума, назоваваща онзи процес, в който познаваме и разпознаваме „нещата такива, каквито те са в действителност“?
– Дали идеята за признаване е еднаква, да речем, за всички култури, пък били те и равностойно развити култури?
– Дали е наивно или е реалистично очакването ни, че всички хора, с които се срещаме, ще имат едно и също разбиране за това какво значи да се признаваме едни други?
– Къде да поместим „признаването“: по-скоро в полето на морала или по-скоро в полето на политиката?
– Начинът, по който си отдаваме признание, дали говори нещо за цялостния ни културен образ, бил той индивидуален или групов?
– Дали „признаването“ има нещо общо с модела за „равенство“, а и с политическите му последици?
– Дали е мираж надеждата да използваме това понятие – „признаване“, – за да върнем сякаш изгубената днес надежда за социален разговор, за разговор между все по-откъсващи се една от друга социални групи?
– Какви капани си залагаме, когато отказваме да си отдаваме признание едни на други?
– Непризнаването може ли да породи травма за индивида с далеч отиващи емоционални, психични, а и цялостно личностни последици?
– Трябва ли водим битка за нашето признаване от другите или то ни се дължи „по право“, като човешки същества?
– Какво общо има между това да принадлежа към дадена група и това да получа признание?
– Каква е връзката на признаването с груповата солидарност?
*
Разговорът със сигурност ще тръгне и в други посоки.
Той ще бъде модериран от проф. Стилиян Йотов (СУ) в компанията на доц. Христо Гьошев (НБУ),
д-р Валентин Калинов (ПУ), ас. Владимир Пачеманов (СУ). След тях, разбира се, ще чуем и вас, публиката. Ще продължим да спорим до късно на чаша вино, както обичайно.
– – – – – – – – – –
Събитието е петнадесето поредно издание на „Философски вечери в Библиотеката“, една концепция на Антоанета Колева и Стилиян Йотов, и се организира от Библиотеката на Гьоте-Институт България в сътрудничество с Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм.
*
Поводът е публикуването на първата монография на български език на световноизвестния германски социален мислител Аксел Хонет – „Признаването. История на една европейска идея“.
Но разговорът е замислен да се движи в много по-широки полета. Ето въпросите, които ще ни движат за начало:
– Дали „признаването“ ни един друг се отнася само до нашия „публичен престиж“? Или отпраща към нещо по-дълбоко, независещо от това как един или друг от нас бива възприеман от обществото?
– Дали под „признаване“ имаме предвид само засвидетелстване на уважение, т.е. някакъв привидно морален акт, който може да прикрива и лицемерие?
– Дали „признаване“ не е дума, назоваваща онзи процес, в който познаваме и разпознаваме „нещата такива, каквито те са в действителност“?
– Дали идеята за признаване е еднаква, да речем, за всички култури, пък били те и равностойно развити култури?
– Дали е наивно или е реалистично очакването ни, че всички хора, с които се срещаме, ще имат едно и също разбиране за това какво значи да се признаваме едни други?
– Къде да поместим „признаването“: по-скоро в полето на морала или по-скоро в полето на политиката?
– Начинът, по който си отдаваме признание, дали говори нещо за цялостния ни културен образ, бил той индивидуален или групов?
– Дали „признаването“ има нещо общо с модела за „равенство“, а и с политическите му последици?
– Дали е мираж надеждата да използваме това понятие – „признаване“, – за да върнем сякаш изгубената днес надежда за социален разговор, за разговор между все по-откъсващи се една от друга социални групи?
– Какви капани си залагаме, когато отказваме да си отдаваме признание едни на други?
– Непризнаването може ли да породи травма за индивида с далеч отиващи емоционални, психични, а и цялостно личностни последици?
– Трябва ли водим битка за нашето признаване от другите или то ни се дължи „по право“, като човешки същества?
– Какво общо има между това да принадлежа към дадена група и това да получа признание?
– Каква е връзката на признаването с груповата солидарност?
*
Разговорът със сигурност ще тръгне и в други посоки.
Той ще бъде модериран от проф. Стилиян Йотов (СУ) в компанията на доц. Христо Гьошев (НБУ),
д-р Валентин Калинов (ПУ), ас. Владимир Пачеманов (СУ). След тях, разбира се, ще чуем и вас, публиката. Ще продължим да спорим до късно на чаша вино, както обичайно.
– – – – – – – – – –
Събитието е петнадесето поредно издание на „Философски вечери в Библиотеката“, една концепция на Антоанета Колева и Стилиян Йотов, и се организира от Библиотеката на Гьоте-Институт България в сътрудничество с Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм.
