Испано-български поетически срещи | Encuentros poéticos hispano-búlgaros

Институтът Сервантес в София, съвместно с Къща за литература и превод ви канят на поетическа вечер в памет на Рада Панчовска и по повод издаването на съставената от нея Poesía búlgara contemporánea /„Съвременна българска поезия“ (Олифанте, Сарагоса, 2021). Антологията е преведена на испански език от Панчовска в сътрудничество с Рикардо Диес. Събитието ще се проведе в двора на Къща за литература и превод и в него ще участват:

Алфредо Салданя е преподавател по теория на литературата и сравнително литературознание в Университета на Сарагоса. Изследователските му интереси са в областта на философия на културата, критическата теория и съвременната литература. Салданя е съиздател на списанието за литературна теория и сравнително литературознание „Сблъсъци“. Автор е на есетата „Силата на погледа. За постмодерната испанска поезия“ (1997), „Текст за света. Критика на литературното въображение“ (2003), „Не всичко е повърхност. Испанска поезия и постмодернизъм“ (2009), „Следа по границата. Литература и критично мислене“ (2013), „Практиката на теорията. Критика на съвременната култура“ (2018), „Да разчупиш пределите. Поезията на Роберто Хуарос“ (2022). Последните публикувани поетични книги на Салданя са „Хумус“ (2008) и „Полета с пепел“(2015).

Иван Ланджев (1986) е поет, есеист и сценарист. Има докторат по руска класическа литература от СУ „Св. Климент Охридски“, където преди това завършва философия и културология. Ланджев е победител в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2009), носител на наградите „Южна пролет“ (2011), „Памет“ (на името на Георги Рупчев) (2014) и два пъти номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2010; 2014). Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихотворения са преведени на английски, немски, испански, италиански, словенски, хърватски, словашки, арабски, маратхи. Автор е на стихосбирките „По вина на Боби Фишер“ (2010) и „Ние според мансардата“ (2014).

Йорданка Белева (1977) завършва българска филология, а по-късно и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат за библиотечните системи и информационните възможности на парламентите на страните от Европейския съюз. Носителка е на първи награди за поезия и проза. Нейни текстове са публикувани на английски, немски, хърватски, чешки и арабски език. Авторка е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“ (2001), „Ѝ“ (2012), „Пропуснатият момент“ (2017) и на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“ (2011) и „Ключове“ (2015).

Наталия Иванова (1992) завършва 157-ма гимназия с преподаване на испански език „Сесар Вайехо“. В момента следва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва да пише поезия и проза през 2000 г. Публикувала е в малки онлайн издания и в учебна периодика. Авторка е на блекаут поезия и е участвала във фестивала „София диша“ през 2013 г., както и в медийни експерименти за представяне на изкуство и културни инициатива в България и чужбина. Последната ѝ стихосбирка е „Човек с бинокъл“ (Издателство „Арс“, 2022 г.).

Рикардо Диес Пелехеро (1971) е автор на книгите „Стрòмболи“ (Издателство „Браулио Касарес“, 1999), „Пътешественикът в бурята“ (Издателство „Лола“, 2001), „Небето на люлеещото се слънце“ (Издателство „Олифанте“, 2007), „Порнаи в хостел Рома“ (Издателство „Книгите на Черната котка“, 2019) и „МИКТЛАН. Оди на смъртта“ (Издателство „Олифанте“, 2020), „Борбоните без дрехи“ (Издателство „Олифанте“, 2014), „Парнас 2.0: Море от земеделски поля“ / „Антология на арагонската поезия на 21 век“ (Правителството на Арагон, 2016), „Любовници“ (Издателство „Олифанте“, 2017) и „Стихотворения за Мигел“ (Издателство „Студени книги“, 2021). Сътрудник е във вестник „Хералдо де Арагон“ като критик и колумнист. Бил е директор на литературното списание „Магнит“. Стихотворенията му са превеждани на английски, сръбски и български език, а в момента – и на китайски и португалски език. Рикардо Диес си сътрудничи с Рада Панчовска в редакцията на „Съвременна българска поезия“, книга която получава VI награда за превод Марсело Рейес (Издателство „Олифанте“, 2021).

Селия Караско Гил (2000) е студентка по испанска филология в Университета в Сарагоса. Авторка е на стихосбирката „Между бурята и фронтът“ (Издателство „Олифанте“, 2020). Финалистка е в Националната награда за млада поезия Мигел Ернандес и „Селвасион“ (Торемосас, 2021), XXII награда за млада поезия Глория Фуертес. Сътрудничка е в притурката „Изкуство и наука“ и в раздела „От собствено име” на вестник Хералдо де Арагон, както и в множество други списания. Някои от нейните стихотворения са събрани в испанoезични антологии като „Испаноезична антология на младата поезия на 21-ви век“ (Издателство „Къща Буковски“, 2022). Основните ѝ теми са протичането на времето, гръко-латинската традиция, мечтите, траура, любовта, паметта, природата, крехкостта и меланхолията. Някои от най-често срещаните символи в нейната поезия са бурята, фронтът, нарът, джунглата, светлината, червеният цвят, чесънът, вампирът и думата.

Тринидад Руис Марселан е главна редакторка на издателство „Олифанте“. Заедно с Марсело Рейес основава и ръководи международните фестивали за поезия Монкайо и Международната награда за поезия на страха. Основател е на Къщата на поета в Трасмос и Пътеката на братята Бекер (област Таразсна, Сарагоса). Авторка е на стихосбирката „Превод на мълчанието“.

Водещ: Лиляна Табакова

Събитието ще се проведе на български и испански език (с консекутивен превод).

Превод: Светослава Славчева