Map Unavailable
Дата/час
28/11/2020
20:00 - 21:00
Място
Онлайн
Онлайн
София
Категория
Роберт Леви е роден на 28.01.1964 година в София.
Има магистърски степени по Българска филология (1995, СУ „Свети Климент Охридски”) и по Културна и социална антропология (1998, СУ „Свети Климент Охридски”).
Сменил е множество професии, сред които работник в строителството, оператор на ЕИМ, секретар на фондация, сценарист на документални филми (повече от 50 заглавия, включително излъчвани по БНТ; филмът, представящ София в ЕП в деня на приемането на България в ЕС е по негов сценарий), складов работник. Водил е курсове по икономическа антропология и теория на културата в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“. В момента живее в град Франкфурт на Майн, Германия, и работи като сценичен техник.
Има магистърски степени по Българска филология (1995, СУ „Свети Климент Охридски”) и по Културна и социална антропология (1998, СУ „Свети Климент Охридски”).
Сменил е множество професии, сред които работник в строителството, оператор на ЕИМ, секретар на фондация, сценарист на документални филми (повече от 50 заглавия, включително излъчвани по БНТ; филмът, представящ София в ЕП в деня на приемането на България в ЕС е по негов сценарий), складов работник. Водил е курсове по икономическа антропология и теория на културата в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“. В момента живее в град Франкфурт на Майн, Германия, и работи като сценичен техник.
Преводач е съвместно с Антония Апостолова на поетичния сборник на израелския поет Амир Ор „Езикът казва”, София, Издателство за поезия ДА, 2017.
През 2006 Роберт записва с групата си „Лоши комшии” албума „Неон”, в който е автор на музиката и текстовете и който му носи националната награда ПОКИ за авторска песен.
Освен това Роберт Леви е автор на редица научни статии, публикувани в референтни издания.
До напускането на България Роберт Леви е организатор и постоянен водещ на литературните формати „Поети в кадър” и „Поетични понеделници в Delta Blues bar”, в рамките на които среща софийската и пловдивската публика с повече от 30 утвърдени и млади поети и писатели.
Освен това Роберт Леви е автор на редица научни статии, публикувани в референтни издания.
До напускането на България Роберт Леви е организатор и постоянен водещ на литературните формати „Поети в кадър” и „Поетични понеделници в Delta Blues bar”, в рамките на които среща софийската и пловдивската публика с повече от 30 утвърдени и млади поети и писатели.
Роберт Леви е автор на следните поетични книги:
„Един от върха на иглата”, София, „Р § Р”, 1999;
„Вавилон”, София, „Български писател”, 2006;
„Дромомахия”, София, „Лексикон”, 2017;
„Анемоя”, София, „Лексикон”, 2020.
„Един от върха на иглата”, София, „Р § Р”, 1999;
„Вавилон”, София, „Български писател”, 2006;
„Дромомахия”, София, „Лексикон”, 2017;
„Анемоя”, София, „Лексикон”, 2020.
Защо след толкова борба с пътя (това е значението на думата Дромомаxiа, което само и единствено за него издателството изписва и на латиница), изпитва тъга по нещо, което не е изживял (това е смисълът на думата Аnemoia). Кое е нещото което не е изживял и по което тъгува?
Калин Терзийски за „Анемоя“:
„Книгата със стихове ANEMOIA на Роберт Леви е толкова тъжна, че чак е гениална. Той, като истински наш учител (на цяло поколение поети-свободолюбци) отново ни показва как стигането до дъното на същността ни, чрез самотност и чрез неистова истинност, е единственият начин да се прави изкуство. Другото е ала-бала. Там – на дъното на истинската душа е този Атман, който Буда не е успял да регистрира (да, той наистина смята, че такова нещо няма, представете си!) – защото Роби го е открил. Буда не е открил Атман (личната душа), просто защото не е пиел бира и никога не е сядал на по бира с целия Свят; Буда не е бил и толкова тъжен и толкова без-родинен, че да усети какво нещо е душата – а тя е нещо, което те за-душава от вълнение и напира през очите във вид на най-велик плач! Когато седнеш да пиеш бира с Никого или просто със Света!
„Книгата със стихове ANEMOIA на Роберт Леви е толкова тъжна, че чак е гениална. Той, като истински наш учител (на цяло поколение поети-свободолюбци) отново ни показва как стигането до дъното на същността ни, чрез самотност и чрез неистова истинност, е единственият начин да се прави изкуство. Другото е ала-бала. Там – на дъното на истинската душа е този Атман, който Буда не е успял да регистрира (да, той наистина смята, че такова нещо няма, представете си!) – защото Роби го е открил. Буда не е открил Атман (личната душа), просто защото не е пиел бира и никога не е сядал на по бира с целия Свят; Буда не е бил и толкова тъжен и толкова без-родинен, че да усети какво нещо е душата – а тя е нещо, което те за-душава от вълнение и напира през очите във вид на най-велик плач! Когато седнеш да пиеш бира с Никого или просто със Света!
Преди месец Роби Леви (когото вече също – подобно на още един двама Други – ще наричам Учителя) ми каза: Това нещо (книгата ANEMOIA) е моята лебедова песен. Аз издрънках някаква баналност от сорта на: Е, стига де, стига пък и ти, има още много песни – и крокодилски и щраусови и орелски и всякакви да пееш…Но сега си казвам: Пък може и това да е лебедовата му песен?! Тя е толкова тъжна…че чак е гениална…Но именно в тази тъга има най-велико и нежно проникновение и най-велико и нежно очарование и най-велик и нежен оптимизъм. Защото само загубилият всичко е спечелил всичко! И викам: Пей тази лебедова песен, мъдри приятелю, пей я още много години! И нека я чуят мнозина, а може би по-добре – малцина…
…защото сега мнозината обикновено са такива, че по-добре да не чуват нищо; та нека я чуят малцина, но нека тези малцина също като мен…да усетят за-душаващото вълнение…причинено от движенията на душата…раздвижила се от тази тъжна книжка. Толкова тъжна, че чак истински гениална!
Да благодарим на Роби Леви за това:
ANEMOIA
…защото сега мнозината обикновено са такива, че по-добре да не чуват нищо; та нека я чуят малцина, но нека тези малцина също като мен…да усетят за-душаващото вълнение…причинено от движенията на душата…раздвижила се от тази тъжна книжка. Толкова тъжна, че чак истински гениална!
Да благодарим на Роби Леви за това:
ANEMOIA
