Майка-автомат. Антропо-естетически експеримент. Лекция на Боян Манчев

Дата/час
24/02/2016
18:00 - 19:30

Място
Галерия „Васка Емануилова“
бул. "Янко Сакъзов" 15
София

Категория

• Предстоящи

Галерия Васка Емануилова  представя лекция на Боян Манчев в рамките на изложбата „Животът – това са две жени” на тема:

МАЙКА-АВТОМАТ. АНТРОПО-ЕСТЕТИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ

Пандора, първата смъртна жена, е не само първата майка; тя е майката на възпроизвеждането. Тя ще бъде не само майката на първото родено и смъртно дете; нещо повече, тя, изкуственото същество, идва да въведе и установи възприеманото като най-природно качество на човека като биологическо същество, възпроизвеждането.

Така, преди още хуманизмът да види бял свят и Еразъм да сведе питоса на Пандора до “проста” кутия, трансхуманизмът вече се е случил: той е предпоставка и възможност на хуманизма, доколкото описва самия произход на човешкия род.
Лекцията ще използва като материал за предложената експериментална антропо-естетическа хипотеза симптоматичната фасцинация на модерното изкуство с фигурата на Пандора, майката-автомат.

Боян Манчев (София, 1970) е философ и културен теоретик. Доцент към Департамент “Изкуствознание и история на културата” на НБУ, където преподава философия и теория на изкуството и културата; гост-професор в Берлинския университет за изкуства, СУ „Св. Климент Охридски” и Университета Холинс (Вирджиния / Франкфурт). Директор на програма и вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж (2004-2010). Боян Манчев е автор на шест книги и над сто студии и статии, публикувани на български, френски, английски, немски, италиански, испански, португалски, японски, китайски, руски, шведски, сръбски, словенски и други езици.

Сред тях са книгите „Невъобразимото. Опити за философия на образа“ (НБУ, 2003), „Тялото–Метаморфоза“ (Алтера, 2007) и „Логика на политическото“ (ФСХИ / Изток-Запад, 2012). Той е преводач на български език на „Corpus“ на Жан-Люк Нанси (ЛИК, 2003). Манчев сътрудничи и участва в дебати с водещи философи и теоретици от различни поколения; включва се като теоретик, драматург или теоретик в проекти на театрални режисьори, хореографи и художници (между които Борис Шармац, Тим Етчелс и Адриан Хийтфилд). Съавтор (с режисьорката Ани Васева) на театралните текстове “Пиеса за умиране” (2010) и “Франкенщайн, или Новата Пандора” (2011) и автор на “Фаетон: Изверги” (2013). Заедно с Ани Васева и Леонид Йовчев е съосновател на “Метеор”. Куратор и автор на каталога на изложбата „По никое време“ (СГХГ, 2011).

Картина: Лика Янко, Богове, антени, хора, 1969