Дата/час
31/05/2024
18:00 - 19:30
Място
НБУ В ЦЕНТЪРа
ул. „Георги С. Раковски“ 191 Б
София
Категория
Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“ отправя покана за участие в разговор зам инициативите на издателство „Парадокс“ да осветли „недопрочетеното“ наследство на необикновения творец Димитър Воев.
*
Водещи са Доротея Монова, издателство „Парадокс“ и доц. д-р Йордан Ефтимов, департамент
„Нова българистика“ в Нов български университет. Участва екип на издателство „Парадокс“ за
издаване на сборника с творби на Димитър Воев „Непрочетено“ (2021 г.) и д-р Петър Канев –
автор на книгата „Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света.“, която предстои
да бъде публикувана от „Парадокс“ през 2024 г. със съдействието на Национален фонд
Култура.
*
На 21 май 2024 г. се навършват 59 години от рождението на Димитър Воев. А на 30 май 2024
година се навършват 37 години от написването на „програмната“ му поема „Нова генерация
завинаги“ – своеобразен вододел – преход към последвалото му зашеметяващо творчество в
пътя му към преображение в явление, влязло непоканено в „културния храм“ още приживе – и
особено: „отвъд смъртта“.
В страниците на сборника „Непрочетено“ читателят има възможност да се потопи в неподражаемия поетичен свят на един от най-ярките представители на „алтернативната
култура“ в България. А алтернативата, която Димитър Воев въплъщава в творчеството и в
наглед краткия си живот вече е преминала „теста на времето“ и не престава да е все актуална и
след края на ХХ век, може би и защото в същината си е „отвъд времето“. Тя отстоява:
– болезнената истинност като алтернатива на лъжата;
– радикалната честност като алтернатива на лицемерието и на аморализма;
– развихреното без граници въображение като алтернатива на скудоумието;
– личната позиция като алтернатива на стадната;
– личните сънища (мечти и кошмари) като алтернатива на „парниковия живот“;
– саркастичният до абсурд хумор като алтернатива на „глупостта на трон“;
– страданието в душата като алтернатива на бездушието и бездуховността.
***
Обратно на повърхностните мнения, Димитър Воев не е и никога не се е стремил да бъде
„субкултурен творец“. Културната алтернатива, която той отстоява и представлява – това е
самата Културност като алтернатива на простащината. Макар и свързван с легендарни скандали
и „неформал“, със съзряването си той се стреми да постигне все по-„сериозно“ класическо
съвършенство в изкуството си и колкото може по-голяма публичност в изявите си – концерти,
фестивали, интервюта, звукозапис в „Балкантон“, видеоклипове по телевизията. Вододелът на
промяната в стремежите му към себеизява е и директно заявен на 30 май 1987 г. в
„програмната“ му поема „Нова генерация завинаги“: целта е „да влезе в културния храм“; и при
това да влезе там не сам.
Толкова дълго чаках,
пет, шест столетия.
Идвам с вас.
Ръцете си подайте всички!
Коленичили, прави, вървящи,
плачещи, истински, летящи.
Всички заедно да направим
един Голям,
който да влезе в културния храм.И така, хванали заедно ръцете си,
започваме да вием
като стадо хиени,
които останаха:
Винаги!
Винаги!“
…
Димитър Воев
Целта на събитието „Непрочетено: явлението Димитър Воев“ е да насочи вниманието върху
„непознати“ и „недопризнати“ измерения на един значим и уникален творец на символи,
превърнал се и сам в символ „отвъд времето си“, и в културно явление от най-новата българска
история.
