Представяне на „Бърненски разкази“ от Кратохвил

Иржи Кратохвил (1940) е чешки писател и драматург, есеист и журналист, една от най-значимите фигури в съвременната чешка литература. Публикува първите си разкази още през 1964 г., а след август 1968 г. попада в списъка на забранените автори заедно с Вацлав Хавел, Милан Кундера и много други. Продължава да работи в Чехословакия и едва след 1989 г. става възможно официалното публикуване на неговите творби. Днес Иржи Кратохвил е един от най-популярните и четените чешки писатели. Автор е на романите „Среднощна песен“ (1992), „Авион“ (1995), „Безсмъртна история“ (1997), „Нощно танго“ (1999), „Печалният Бог“ (2000), както и на преведените на български език творби „Любов моя, Постмодерна“ (2001), „Лягай долу, звяр!“ (2006), „Лейди Карнавал“ (2008) и „Лека нощ, сладки сънища“ (2015). Носител е на престижни литературни награди – „Том Стопард“ (1991), „Карел Чапек“ (1998), „Ярослав Сайферт“ (1999) и др.

„Бърненски разкази“ се появяват през 2007 г. По признанието на самия Кратохвил: „Историите […] се разполагат в седем бърненски десетилетия, някои от тях са още от времето на немската окупация, част от тях – в четирите десетилетия на комунизма, а повечето са от нашата съвременност. Най-голямата част от бърненските разкази написах след 1990 г.“ Писателят не се съмнява, че добрата литература е тази, която продължава да ни разказва истории. Затова в „Бърненски разкази“ откриваме неочаквани развръзки, трагикомични сюжети и герои, невероятни и нерядко гротескни скокове в пространството и времето, както и добронамерено пародиране на техниките на постмодерното писане. Иржи Кратохвил разказва увлекателно и с ненатрапчива ерудиция, като същински Демиург, който твори своите собствени светове сякаш отвъд субстанцията на света, осланяйки се единствено на себе си и полета на своето въображение.

Преводачът на книгата доц. д-р Добромир Григоров (1968) е преподавател по история на чешката и словашката литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите „Милан Кундера и познанието на романа“ (2001) и „Градината на литературната история“ (2012). Превежда съвременна чешка проза и хуманитаристика (Даниела Ходрова, Вацлав Хавел, Милан Янкович, Михал Айваз, Хана Андроникова, Томаш Змешкал, Якуба Каталпа и др.). Член е на редакционния съвет на списанията „Slavia“ (Прага) и „Bohemica Litteraria“ (Бърно), съосновател и редактор на електронното списание за хуманитаристика „Littera et Lingua“.