Представяне на „Бяла книга на българския архитектурен модернизъм“ (том I, II и III)

„Бяла книга на българския архитектурен модернизъм“ е инициатива на Съюза на архитектите в България за проучване, популяризиране, съхраняване и усвояване на архитектурното, урбанистичното и художественото наследство на модернизма от периода 1930 – 1990 г.
Чрез БЯЛАТА КНИГА си поставяме задачите:
– да разберем и преоткрием наследството и културното значене на сградите, ансамблите и пейзажите, показателни за българския архитектурен модернизъм;
– да насочим вниманието на професионалната колегия, управляващите и обюествеността към тяхното проучване и третиране с респект към техните качества;
– да предложим най-характерните за защита като недвижими културни ценности;
– да развием и предложим решения за техния достоен съвременен и бъдещ живот.“

* * *
„Инициативата „Бяла книга на българския архитектурен модернизъм“ се роди в края на 2016 г. Тази инициатива отговаряше и отговаря на една професионална и обществена потребност, назряваща от години. Това е потребността да се вгледаме и да преосмислим на научна основа архитектурното ни наследство от по-ново време, да преодолееем повърхностното и често пренебрежително негативно отношение към тази архитектура, създавана в периода от 30-те до 80-те години на XX век. Това означава да съберем информация, да я пресеем и задълбочим, да оценим даденостите и да изградим адекватна политика – на първо място (но не само!) да разширим мрежата на законово защитените архитектурни творби с творби от посочения период, и което е не по-малко важно, да пренастроим професионалното и общественото отношение към този „времеви пласт“, най-обемен в съвременната ни архитектурна среда.
…
„Бялата книга“, разбира се, не е първят опит за преосмисляне и защита на архитектурното ни наследство от по-близкото минало. … Още в края на 80-те години архитектурните съюзи от страните в Източна Европа (т.е. бившите социалистически страни) си поставят задачата да погледнат на по-новата архитектурна продукция, както от 30-те – 40-те, така и от 50-те – 60-те години, периода на „възраждане“ на архитектурния модернизъм в тези страни, от позицията на архитектурната история, теория и естетика. Темата заглъхва поради обществените и политически промени. Идеологизирането на архитектурата след 1990 г., този път в обратна спрямо предшестващия период насока, се оказа удобен параван за разгръщане на уж либералното, а по същество нихилистично отношение към изграденото. За честта на колегията трябва да подчертая, че рисковете за архитектурната ни култура, които носи този подход бяха усетени.“
От „За модернизма в българската архитектура на Новото време и „Бялата книга“ на САБ“
Проф. д-р арх. Тодор Булев