Loading Map....

Дата/час
15/01/2016
18:30 - 20:00

Място
JAZZ-a
ул. Юрий Венелин 7
Стара Загора

Категория


Представяне на "Точно време" от Владимир Левчев в Стара Загора

Пътуващите книги на Стара Загора, Издателство ЕРГО и В JAZZ-a представят  новата книга на Владимир Левчев  „Точно време“.

Тези красиви и сдържани стихотворения, с изчистена форма и богата образност, пулсират с несекващ блясък. Докато ги четях, сякаш можех да доловя как мълчанията, от които са направени, се процеждат в правдиви и необходими думи.“
Ричард МакКан

Поезията на Владимир Левчев притежава оригинален глас, чиято мъдрост засенчва годините му… Откровения мрачни, и същевременно красиви.“
Уилям Меридит

Поезията му е място, от което не искаш да си тръгнеш. Усещаме присъствието на широко скроен дух, който пише в най-добрите традиции на европейските поети.“
Грейс Кавалиери


Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание (1982). Редактор в издателство „Народна култура“ (1982-1990), на забраненото независимо списание за литература и политика „Глас“, зам.-главен редактор на „Литературен вестник“. Член е на изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество. В началото на 90-те години заминава за САЩ, където през 1996 г. завършва MFA програма по Творческо писане. След 1996 г. преподава в University of Maryland (Балтимор), George Washington University, American University, Вашингтон, както и в Foreign Service Institute (Държавен Департамент).

Автор е на книгите: „Аритмии“ (1977), „16 стихотворения“ (1981), „Кой сънува моя живот?“ (1983), „Някой ден“ (1983), „Цветя, градове и морета“ (1986), „Пейзажи на неизвестен майстор“ (1987), „София под луната (1991)“, „Край. Стихотворения“ (1994), „Leaves from the Dry Tree“ (1996), „Литература и морал. Статии, есета, студии“ (1994), „Любовни писма до свободата. Роман“ (1998), „Черна книга на застрашените видове. Black Book of the Endangered Species“ (1999, 2004), „Бог е любов в приятелството, традицията и секса“ (2001), „Небесни балкани“ (2001), „Архитектура на промените. Формални стихове“ (2003), „Кой сънува моя живот“ (2007), „Крали Марко. Балканският принц“ (2006), „2084-та“ (2009) и на редица предговори, студии и статии, посветени на българската литература.

Негови стихове са преведени и публикувани в редица антологии и специализирани литературни издания, сред най-авторитетните от които е „Child of Europe: Penguin’s Anthology of Eastern-European Poetry“ (1990). Превежда от английски и руски.