Дата/час
07/11/2018
19:00 - 20:30
Място
ТР „Сфумато“
ул. Димитър Греков 2
София
Категория
Почитателите на творчеството на Йордан Радичков могат да се срещнат с пиесите на автора, оставили траен белег в историята на българския театър на представяне с вход свободен.
На сцената на Театрална работилница „Сфумато“ ще бъде представен девети том от „Йордан Радичков. Събрани съчинения“. В него са събрани първите опити на автора за сцена „Желязното момче“ и „Нова библия“ и поставяните в цял свят пиеси „Суматоха“, „Януари“, „Опит за летене“ и „Лазарица“.
Освен добре познатите текстове, том номер девет от събраните съчинения ще представи на почитателите на Радичков и някои добре забравени пиеси, сред които изключителната „Кошници“, радиопиесата „Добродушните смокове“ и нецензурирания вариант на непубликуваната в пълния ѝ блясък преди 1989 година пиеса „Образи и подобие“
Домакини на вечерта са проф. Маргарита Младенова, проф. Иван Добчев и проф. Георги Каприев. Заедно, те ще представят своя личен опит с драматурга Радичков, впечатленията си от театралните текстове на автора и истории от работния процес през годините.
„Нова библия“ е първият опит на Йордан Радичков за сцена, когато през 1966 година авторът е въведен в театъра от режисьора Методи Андонов. Построена върху разказа „Суматоха“ от сборника „Водолей“, пиесата се заиграва с притчата за лисицата, която се преструва на умряла, за да достигне своята кулминация в един от най-интересните метафорични образи в българския театър – този на суматохата.
За преживяванията си в театъра Радичков говори с голямо вълнение и вдъхновение. Работата му за сцена се превръща в едно от най-важните събития в творческия път на автора. Това събитие се превръща и в изключително плодотворно.
„Театърът е игрище на ума. Актьорите играят своя футбол, но ние трябва да намерим такава топка, че зрителят да вика като гледа. Каква огромна грижа е това – да намерите своята парцалена топка! Това напомня играта при децата – дай им една парцалена топка и те вече вярват, че играят истински футбол. Винаги съм гледал на театъра като на празник, като на една извънредно красива игра, залята с много светлина, пълна с музика и пълна с въображение. Зная обаче, че той е страхотно оръжие, като нож без дръжка е, както и да посегна към него, все ще се посека.“
Йордан Радичков, 1982 година, „Народна култура“.
