Loading Map....
Дата/час
05/12/2018
19:30 - 20:30
Място
Младежки театър „Николай Бинев“
бул. "княз Александър Дондуков" 8
София
Категория
Животът е…да се пуснеш по течението. Да усетиш „Жажда”.
Именно нея ще събудим на 5 декември 2018 г. от 19:00 ч. на сцената на Младежки театър „Николай Бинев”, където един от най-обичаните български писатели – Захари Карабашлиев – и повелителят на образите Дамян Дамянов ще представят своя общ проект – „Жажда”.
С театралната вселена Владо Пенев и вдъхновителя на тази кратка история – неутолимия пътешественик в света на зрящите Спас Карафезов – ще се опитаме да уловим светлината и да се научим да плуваме в свят, в който истината никога не е черно-бяла.
На премиерата на „Жажда” няма нужда да гледате. Няма нужда да виждате. Слушайте.
***
Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави – обездвижен в шини – е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери – бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия скептицизъм на младежа. A това, което започва като банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в драматична история за физическо оцеляване, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над мрака.
Какво чуваме, когато слушаме? Какво виждаме, когато гледаме? Защо понякога животът ни отнема най-скъпото, за да ни даде най-важното?
Именно нея ще събудим на 5 декември 2018 г. от 19:00 ч. на сцената на Младежки театър „Николай Бинев”, където един от най-обичаните български писатели – Захари Карабашлиев – и повелителят на образите Дамян Дамянов ще представят своя общ проект – „Жажда”.
С театралната вселена Владо Пенев и вдъхновителя на тази кратка история – неутолимия пътешественик в света на зрящите Спас Карафезов – ще се опитаме да уловим светлината и да се научим да плуваме в свят, в който истината никога не е черно-бяла.
На премиерата на „Жажда” няма нужда да гледате. Няма нужда да виждате. Слушайте.
***
Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави – обездвижен в шини – е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери – бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия скептицизъм на младежа. A това, което започва като банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в драматична история за физическо оцеляване, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над мрака.
Какво чуваме, когато слушаме? Какво виждаме, когато гледаме? Защо понякога животът ни отнема най-скъпото, за да ни даде най-важното?
„Илюстрациите за тази книга, подобна на героя в нея, се лутаха дълго, изгубени в морето на изобразителното. Започнаха твърде уверено, като конкретни графични рисунки, но тъй като истината никога не е черно-бяла, постепенно изгубваха ясните си очертания, за да се превърнат в свободни, жадни за друг живот акварели.“
Дамян Дамянов