Дата/час
12/11/2018
17:30 - 18:30
Място
Исторически музей – Панагюрище
ул. "Райна Княгиня" 13
Панагюрище
Категория
Знаете ли какво е общото между играчки от чорапи, Стара Загора и театъра? Общото е Мария Донева. Същата Мария Донева, която пише поезия толкова леко и естествено, както създава армия от шарени зайци. Или лисичета. Или усмихнати мишоци, вгледани в небето.
Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски“. Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите „Очи за красотата“, „Сбогом на читателя“, „Празнината мегу нас“ (Охрид), „Има страшно“, „50 години старозагорско куклено изкуство“, „Прикоткване на смисъла“, „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“, „Перце от дим”, „Заекът и неговата мечта”, „Шепа лъскави череши”, „Чисти стихотворения” и „Тя се наслаждава на дъжда”.
Драматург е в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.
Мария е категоричен, разпознаваем автор. Автор, който успява да накара думите си да се приютят при всеки насреща им – като в дом. Уютна и топла, много топла поезия е нейната. Поезия, която те кара да се свреш във възглавницата и… да потънеш. Поезия , в която всяко едно разкопчано копче може да ти е ключ към светлината. А закопчаното – тъга, приседнала в крайчеца на едничкото ти сърце. Защото всяко сърце има на дъното си по една тъга и по едно светло петънце. И като ги събереш двете заедно – ама такава чудесно светла тъга те обгръща, че ти идва… да си поплачеш. На крайчеца на възглавницата, до утрото, в което грижливо закопчаваш всички копчетата, като не пропускаш нито едно. Но последното, някак съвсем невинно, в полусън някак, остава едва забележимо и съвсeм наужким закопчано. Защото само оттам навлиза светлината. И няма шанс за нея, освен ако не сме слънца по рождение. Или усмихнати мишки, вперили погледи в небето с надежда – за горе и по-нагоре, и по-нагоре! До слънцето чак! И над него, където Мария всеки път изстрелва с думите си.
За светлата поезия на Мария може да има само светли думи. А нали се разбрахме, че тъгата и светлото от думите ѝ вървят ръка за ръка – каним ви на среща с нейната поезия и със самата нея, за да се уверите лично в това. Там тя ще представи най-новата си книга „Щастливи времена“. В анотацията към нея самата Мария казва, че „…щастливите времена са точно сега. Щастливите времена са точно тези, в които живеем. И те са за нас“.
А щастието по принцип свети, нали?
На срещата тя ще дойде с цялата своя пленително усмихната светлост. И ще ви помогне да се срещнете и с вашата такава. И може би след това така ще ви зарази със светлина, че ще я пръскате около себе си дълго – като светулки. Или като морски фарове. Или… като себе си. Само не забравяйте – не пристягайте съвсем последното копче преди срещата. Защото на светлото му трябва пролука, за да стига до вас. Пролука, която тъгата някъде и някога е оставила… на крайчеца на едничкото ви сърце.
Елате и ще се уверите сами в това – на 12.11.2018 г. (понеделник) от 17:30 ч. Мария Донева ще бъде в Историческия музей, гр.Панагюрище. Входът е свободен – както обикновено. А и щастливите времена са тук и сега и за тях прегради няма и не бива да съществуват.
На следващия ден Мария ще отиде заедно с всичките си усмивки, думи и книги при децата от ОУ“Проф.Марин Дринов“ и ОУ“20-ти април“. Ще си говори с тях по чорапи за зайци, за светлости и светила, за любовни драми и трепети и всякакви шарености – по инициативата на „Асарел-Медет“АД „Да бъдем в час за час“.
И ще разказва светло.
Защото когато Мария говори – светът засиява малко по-добър.
Очакваме ви!
Мария Донева
Очевидно
И да се смеем, и да плачем –
живеенето е за малко.
За малко само нещо значим.
Една черта от химикалка.
Приятели – дано са здрави.
Деца – дано да са щастливи.
Това най-много да оставим.
Довиждане – и си отиваме.
И нищо няма да си вземем.
И нищичко не притежаваме.
Освен, назаем, малко време.
И радостта, която даваме.
Решително стихотворение
Щом си тръгваш – вземи ме със себе си.
Много пъти от тук те изпращах
и сама си отгледах последици,
за които ще трябва да плащам.
Ето, имам една независимост,
във която съм вкопчена здраво.
И съм станала толкова хрисима,
че избухна ли – цирк ще направя.
Имам също легло, мое цялото.
Имам питомна мека пижама,
да ми милва душата и тялото
вековете, в които те няма.
Имам време, но то е загубено.
Свобода, но напълно излишна.
Имам навик във теб да съм влюбена
и порок – че не искам да дишам.
Стана време след тръгване, връщане,
да ти кажа – в очите, на глас –
напусни ми живота и къщата.
Но да знаеш, че идвам и аз.
