Среща разговор, посветена на писателя Росен Босев

Участващи в представянето са проф. Михаил Неделчев, писателите Деян Енев и Георги Господинов, както и журналистът Росен Босев-син

_ _ _

„Младите, които четат днес с интерес съвременните български писатели, заслужено удостоени с най-престижни международни награди, трябва да узнаят, че днешните ни любимци не са се появили на гола поляна. По-старите помним творбите на писателите от 70-те и 80-те години на миналия век, за които се редяхме пред книжарниците и които – според литературните историци – трасират пътя на модерната проза в българската литература.

Писателят Деян Енев периодично припомня тъй наречените от него „стари писатели“ на онези десетилетия – Димитър Коруджиев, Георги Величков, Рашко Сугарев, Янко Станоев, Любен Петков, и по-младия, но вписващ се в това талантливо поколение Росен Босев (1946 – 1988). Техните творби доказват, че талантът си остава неподвластен на догмите на нормативната естетика. Независимо от длъжностите, които си заемал, и висотата на бюрата, на които си ги заемал.
*

Томчето с избрани разкази на Росен Босев „В очакване на хубавото време“ на издателство „Жанет 45“ излиза близо 40 години след предишна книга, ако не се брои подборката със заглавие, взето от един от най-запомнящите се разкази ,- „Един много зеленоок човек“ (включен и в сегашния сборник), която направи семейството му през 1996 г., но тя отдавна е библиографска рядкост, припомня Деян Енев в следговора на сборника.
*

На практика той е съвършено непознат автор за днешните поколения. Макар че синът на писателя – колегата журналист Росен Босев, признава, че се е случвало, щом чуели името му, хората го питали какво общо има с писателя – и то хора, далеч от литературните среди.

Днешното томче „В очакване на хубавото време“ всъщност се появява по повод на това, че тази година Росен Босев щеше да навърши 80 години.
*

Изданието става възможно благодарение на уменията на сина Росен да дигитализира разказите от хартия, а Деян Енев прави подбора. Кръглата годишнина на баща му подсетила Росен, че ще е повод да бъде открит старият писател от младите, които не знаят за него, а по-старите да си го припомнят…“ – из статията на Петя Владимирова за „Дневник“, която можете да прочетете тук