Среща с поетите Азиз Шакир-Таш и Людмила Миндова

Людмила Миндова е завършила специалност „Славянска филология“ в Софийския университет (1998), където защитава дисертация върху хърватския литературен барок (2006). Автор е на поетическите книги „Блус по никое време“ (2009), „Тамбос“ (2014), „Животът без музика“ (2016), „Дървото на спомена“ (2020), номинирана за наградите на „Перото“ и „Иван Николов“ в годината на появата си. През 2017 г. издателство „Изток-Запад“ публикува романа й „Роман за името“. Досега са публикувани и две нейни литературоведски книги: „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и „Другата Итака. За дома на литературата“ (2016). В неин превод са публикувани редица книги на автори от бившето югославско пространство, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Иван Херцег, Симо Мраович и др. Людмила Миндова е доцент в Института за балканистика с Център по тракология „Александър Фол“ (БАН) и хоноруван преподавател към Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Азиз Назми Шакир-Таш е роден в Смолян, където като ученик в езиковата гимназия прописва стихове, част от които превръщат в „Повод за небе“ (1993). Написаните по време на следването му в специалност „Арабистика“ на Софийския университет стихове и разкази са отпечатани в двойно книжно тяло, носещо заглавията „На 22“ и „Апокриф за дъжд“ (2004, 2008). Следва стихосбирката „Небе на 33“ (2007), която представя в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, театър „Шопен“ на Чикагския писателски комплекс „Гилд“, кулата „Манара“ в Куала Лумпур и др. Петата му стихосбирка – „Околосветска обиколка на липсата“ (2016), го връща в петото му агрегатно състояние – книжното. Защитава докторантура в Истанбулския университет.
Превежда на български поезия и проза от турски („Насрещен вятър“ на Кемал Йозер; „В името на Отца, Сина и Светия роман“ (съвместно със Сибел Мустафа) и „Седмица на милосърдието в Истанбул“ на Мурат Гюлсой; „Градът в алена пелерина“, „Чудодейният мандарин“ и „В безмълвието на живота“ на Аслъ Ердоган; „Смъртта на поетесата“ на Сибел Тюркер; „Изгнание“ на Чилер Илхан; „Дълбините на въображението“ на Ахмед Хилми Филибелията и др.) и арабски език („На среща със сбогуването“ – антология на съвременната палестинска поезия – съвместно с Мая Ценова; „След тебе няма „след“ на Махмуд Даруиш – съвместно с Мая Ценова и др.); а от български на турски – знакови произведения като „Житие и страдание на грешния Софроний“, „Книга за Софроний“ на Вера Мутафчиева и „Книга за българите“ на Петър Мутафчиев. Работи в департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ към Нов български университет