Среща с Януш Рудницки във връзка с българското издание на сборника с негови разкази „Смъртта на чешкото куче“

Дата/час
25/05/2016
18:00 - 19:30

Място
НДК
Площад България 1
София

Категория

• Предстоящи

Пролетен базар на книгата

Сцена на Културната програма / ляв полуетаж, НДК,

Полски институт в София, съвместно с издателство СОНМ в София:

Среща с Януш Рудницки във връзка с българското издание на сборника с негови разкази „Смъртта на чешкото куче“ в превод на Правда Спасова.

Водещ на срещата – проф. дфн Правда Спасова, преподавател по философия и естетика в Националната художествена академия, преводач.

Книгата е част от проекта „Разказът – един пренебрегнат жанр“, подкрепен от програма „Креативна Европа“ на Европейската комисия.

 

Януш Рудницки (1956) – писател, фейлетонист. Бил е журналист в пресата, издавана от „Солидарност“, интерниран след въвеждането на военно положение в Полша. Емигрира в Германия през 1983. Там следва славянска и немска филология в университета в Хамбург. Понастоящем живее в Хамбург и Варшава. Публикува в притурката за книги на „Газета виборча“ и сп. „Twórczość”. Публикувал е редица книги, в т.ч. „Można żyć” (Може да се живее, 1993), „Mój Wehrmacht” (Моят вермахт, 2004), „Chodźcie idziemy” (Хайде да вървим, 2007), „Śmierć czeskiego psa” (Смъртта на чешкото куче, 2009), „Męka kartoflana” (Картофена мъка, 2011), „Trzy razy tak” (Три пъти да, 2013), „Życiorysta” (Биографист, 2014). Освен в издания, посветени на книгите в Германия и Чехия, негови разкази са превеждани на италиански, унгарски, руски, английски и японски. Един от тях – „Страданията на глупака Август“, излиза в Best European Fiction 2012. През 2014 г. Януш Рудницки става лауреат на наградата „Линде“. 

Книгата „Смъртта на чешкото куче“ стига до финала на Литературната награда „Нике“ (2010), до полуфинала на Литературната награда на Централна Европа „Ангелус“ и на „Гаранциите на Култура“ на полската ТВ Култура.

В своите провокативни, дръзки и гротескни истории от сборника „Смъртта на чешкото куче“ Рудницки описва реалността на емигранта и човека от малкия град, озовал се в мегаполис, както и на несретния писател, стъпка по стъпка, отхвърляйки всякакви социални и естетически конвенции. Неговите герои изглеждат прости, но чувствителни хора, нелишени от човешки странности. Те говорят и мислят за обикновените неща по необичаен начин.