Среща в София с полския поет Адам Загаевски

Дата/час
12/05/2016
20:30 - 22:00

Място
Литературен клуб „Перото“, НДК

Категория

• Предстоящи

Полски институт в София, съвместно с издателство за поезия ДА

Среща с Адам Загаевски във връзка с българското издание на поетичния сборник „Невидима ръка. Избрани стихове” в превод на Силвия Борисова.

Водещ на срещата – Силвия Чолева, поетеса, писателка и журналистка.

Стиховете чете Иван Бърнев, актьор в НТ „Иван Вазов“

Адам Загаевски (1945) – поет, есеист, прозаик, един от представителите на поетичната „Нова вълна“, съавтор на прочутия манифест Непредставеният свят  (1974, с Юлиан Корнхаузер). Aвтор на 13 поетични тома, 3 повести и 8 есеистични книги. През втората половина на 70-те години се свързва с демократичната опозиция, публикува в независимия печат, води семинар за т.нар. Летящ университет, забранено му е да печата в държавните издателства. От 1979 до 1981 г. е на стипендия в Западен Берлин, през 1982-ра заминава за Париж. Завръща се в Краков за постоянно през 2002 г. От 1988 г. преподава поезия (по един семестър в годината) в Тексас, в рамките на Creative Writing Prоgram в университета в Хюстън. От 2007 г.  преподава история на литературата в Committee on Social Thought в Чикагския университет, САЩ. Автор на стихосбирките „Месарници” (1975), „Писмо. Ода към мнозинството” (1983), „Отивам в Лвов” (1985), „Платно” (1990), „Копнеж” (1999), „Антени” (2005), „Невидима ръка” (2009), „Асиметрия” (2014) и други. Автор на книги с есета: „Солидарност и самотност”, „Защита на усърдността”, „Поет разговаря с философ”, „Леко преувеличение” и др. Лауреат на литературни награди, сред които: Награда „Кошчелски”  (1975, Женева), Еchoing Green Prize (1988, Ню Йорк), Международната награда за поезия „Виленица“ (Словения, 1996), наградата „Тумас Транстрьомер” (2000, Вестерас, Швеция), наградата „Хорст Бенек” (2002, Мюнхен), международната награда „Нойщад“  (2004, САЩ), Европейската награда за поезия (2010, Тревизо, Италия).

Това е поезия пълна, осъзната, създаваща цялост, такава, която задава екзистенциални въпроси, напълно непредвидени, недопустими в „постмодернизма“, напълно неприемливи за модела „литература на изтощението“ на Барт. (Томаш Ружицки)