Вечер посветена на Йосиф Бродски

След грандиозния успех на моноспектакъла “Бродски/ Баришников” (реж. Алвис Херманис) на сцената на Софийска опера и балет, Книгата / The Book организира вечер посветена на поезията на Йосиф Бродски. “Поезията винаги по някакъв начин е завоевание на нещо. Завоевание на внимание” – пише поетът. Нашето внимание ще бъде приковано от срещата с най-дълбоките познавачи на творчеството му – Иван Ланджев (поет), Бойко Ламбовски (поет, есеист и преводач) и Димитър Кенаров ( поет и преводач). Стиховете ще чете актьорът Димитър Николов.

ВХОД СВОБОДЕН

Телефон за резервация на маса: 087 646 4000

За Йосиф Бродски

Бродски е роден на 24 май 1940 г. в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. В първите години от живота си той преживява обсадата на Ленинград. На 15 години напуска училище, работи на различни места, включително болница, морга, фабрика, корабен котел и геоложка експедиция.

Бродски научава английски и полски и развива задълбочен интерес към класическа философия, религия и митология, английска и американска поезия. Започва да пише стихове през 1957 г. Без формално образование, по-късно той признава, че е взимал книги отвсякъде, включително от боклука. Младият Бродски е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която нарича някои негови стихове „пленяващи“.
През 1964 г. той е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 г. присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели.

На 4 юни 1972 година Бродски е изгонен от страната и през 1977-а става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк.

През 1987 година е удостоен с Нобелова награда за литература. В откъса от лекцията при получаването й Бродски говори за самотата на естетическия избор.
Речта си пред възпитаниците на Мичиганския университет, изнесена през 1988-а, Бродски иронично озаглавил „Моят таен доклад”. Не е била публикувана в продължение на седем години, тъй като е смятана за „неуместна“ и „политически некоректна“, в нея някои съзрели „реакционерство” и дори „расизъм”.

Умира от инфаркт в Ню Йорк, но е погребан във Венеция.