Дата/час
12/02/2020
18:30 - 20:30
Място
КНИГАТА | THE BOOK
ул. "Г. С. Раковски" 193
София
Категория
ИК ЖАНЕТ 45 и КНИГАТА/THE BOOK
Ви канят на
премиера!
„КРИЛЕ ОТ ПАПИЕМАШЕ“
от ИНА ИВАНОВА
С думи за книгата МАРИН БОДАКОВ
12 февруари /сряда/, 18:30 часа
КНИГАТА/THE BOOK
ул. „Раковски“ 193
София
/вход свободен/
*Творбата е реализирана с подкрепата на Община Пловдив по Компонент 4
„Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“
ЗАПОВЯДАЙТЕ!
* * * * * *
„Криле от папиемаше”
редактор: Марин Бодаков
художник на корицата: Димитър Келбечев
Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост („сърцето винаги е потърпевшият”). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи на лирическата ѝ героиня.
Стихотворенията в „Криле от папиемаше” издирват светлината и „тънката радост”, слагат компрес от улична прах, пудра захар и вятър върху болката. И се доверяват на премълчаното – изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност.
Думите са тези, които ни помагат да споделяме, да живеем света помежду си, да запазваме самообладание или куражлийски да си позволим да го загубим.
Творбата е реализирана с подкрепата на Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“
______
четири етажа празни балкони
Само на втория трогателно виси панталон
с издути колене, с щипки като удивителни.
Дори не помръдва, докато Земята
шеметно се върти в периферията на Млечния път,
а ние бъбрим и пием, твърдо опрени в бара.
И не ти казвам, че всичко е инсталация,
че градът е декор. Че светът е декор.
И докато светлината намалява,
се чудя имал ли си плюшено мече.
Такова, каквото аз нямах.
И не питам, понеже Земята спира, виждаш ли,
просто набива спирачки насред всемира,
и четири етажа тераси съзаклятнически
се разпадат – кула от карти
пред връхлитащото ме щастливо изумление.
Кратко е. Тук сме.
* * *
Небето се върти неизтощимо,
прииждат облаците му
златисти, ничии, убито-прашни
и тънки, като листове за писане,
и кървави, като пришествие,
и безразлични, като статуите
на богове, отхвърлени от времето
а дядо бавничко коси по двора,
500-те квадратни метра лято
полягат плавно във краката му,
небето замирисва на мастиката, с която
лекува гняв, порязано и едрите неправди,
аз се отдалечавам вътре в себе си,
нетрайна и залутана светулка,
на дядо яребичката завинаги.
––-
