Дата/час
26/02/2019
17:30 - 19:00
Място
Регионален исторически музей – Враца
пл. „Христо Ботев“ 2
Враца
Категория
„Пътеписи за душата на България“ от Ивинела Самуилова включва петнайсет истории, които завладяват, вдъхновяват и разпалват любовта към родното. Една от тях е посветена на Враца и Врачанския Балкан. Градът заема специално място в сърцето на Ивинела. С него я свързват хубави спомени и много приятели от ученическите й години в езиковата гимназия.
Провокираме любопитството ви с няколко кратки откъса от „Пътеписи за душата на България“, посветени на Враца, и ви очакваме на незабравима среща разговор с една от най-обичаните съвременни български писателки.
***
Обичам да скитам из Родината, да се любувам на красотите й, да се ровя в историята й и да се потапям в дълбоката й душа. А днес, след… 25 години, съм на път към Враца… Вълнувам се, докато пътувам. Вълнувам се и докато пиша.
***
Не е за вярване, но най-после пристигаме във Враца. Започвам да разпознавам някои места, а сърцето ми се разтуптява силно, когато минаваме покрай Младежкия дом. В онези години това беше моето „сакрално пространство“ – тук съм изкарала толкова време, колкото никъде другаде.
***
Има обаче нещо, което завинаги ще остане магнетично и незасегнато от времето – Врачанският Балкан. Макар преди да не съм обръщала голямо внимание на това, разположението на Враца е уникално, а природата наоколо – удивителна.
***
А това е закусвалнята, където се тъпчех с кемерки… Да, и Венци ме прекъсва със същия въпрос: „Какво е кемерка?“. Кемерката, мили хора, е голяма вкуснотия. Представлява питка, пълна с кайма и лук – любима закуска, която никъде другаде не съм срещала. Но понеже и закусвалнята вече не е закусвалня, проверяваме за кемерки на друго място. Тц – няма, свършили са. Това им е лошото на кемерките – че винаги свършват първи. Хапваме утешително по парче пица, за да затиснем глада, който ни мори цял ден, и продължаваме надолу по главната улица. Минаваме край блока, където съм живяла на квартира с Ани от Дряново. Любима приятелка и съученичка, тя си остана във Враца и ще ми „откине главата“, задето не съм й се обадила, че съм тук.
