Дата/час
31/01/2018
19:00 - 20:30
Място
Дом на киното
ул. Екзарх Йосиф 37
София
Категория
Една от най-личните книги на Йордан Радичков – неговият втори роман „Прашка“ – ще бъде представена от театралния режисьор Иван Добчев.
По време на представянето посетителите ще имат възможност да се потопят в света на Йордан Радичков с единствения документален филм, посветен на автора. Лентата „Черказки хроники“ на режсиьора Димитър Петков представя разговори с Йордан Радичков, заснети в края на 90-те години.
„Прашка“ е една от най-личните творби на Йордан Радичков. В историята за самотното момче Левачко, което живее в безсъбитийността на бедното българско село, читателят лесно би се изкушил да прави паралели към детството и юношеството на Радичков.
Историята започва с порой, който наводнява село Долна Мъка. На следващия ден Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник – синя тетрадка с емблема на Мадарския конник и думите „Не смей по-натам да прелистваш!“.
С прочита на дневника пред читателя се разкрива нерадостният живот на Левачко. Той гледа с широко отворени очи света около себе си и записва впечатленията и трудностите от живота на село. Левачко търси пътя си сред натрапчивите мисли, че доброто невинаги побеждава.
Иван Добчев не е чужд на творчеството на Радичков. През 1993 година той посяга към текста като му дава нов живот в театрална работилница Сфумато. За постановката Радичков казва: „Развълнувах се, когато видях как падналата на земята прашка, потънала в бурени, бе вдигната, не толкова, за да влезе в единоборство с Голиатите, а да хвърли камъче към прозореца на човешката душа. Преживяването за мен бе необикновено…“
Оформлението на настоящото издание е дело на художника Ива Димитрова. В него е отпечатан и послеслова към книгата, който Йордан Радичков пише през 1994 година. Ето и малка част от него:
С камък се замеря обикновено кучето, а човекът се замеря с думи. Стига човекът да разбира! Пишейки „Прашка“ преди близо двадесет години, си въобразявах, че с проста прашка и с една купчина думи мога да се изправя срещу Голиатите, които ме заобикаляха отвсякъде. Опънатата прашка изсвистяваше в ръцете ми и запращаше надалеко думите, но ни една дума не улучи никакъв Голиат в челото, нито чух да се строшат стъклата на нечий прозорец. Някакъв натрапчив рефрен се бе загнездил в главата ми и докато натъкмявах прашката, все си повтарях „С камъни и дървета те могат да те убият, а с думи не можеш даже да ги нараниш!“ Въпреки това продължавах да замятам думи с прашката. Имах надеждица, че някоя и друга дума може да почука като камъче върху прозореца на нечия душа. Толкова много самотни и чувствителни души има, които стоят и чакат някой да почука на прозореца им!
Книгата „Прашка“ излезе по време, когато с високи децибели се прогласяваше социалистическият начин на живот, когато положителняит герой се бе така дебелашки и нашироко разположил на трапезата, че за останалите герои нямаше никакво място и ако случайно биваха поканени на обяда, оставаха правостоящи или в краен случай сместени и сбутани в крайчеца на трапезата. За такова време Емилиян Станев казваше, че магаретата изяждат зобта на конете!
Но само тогава ли магаретата ядеха зобта на конете?
Мигар сега не я изяждат!
