Представяне на сборника разкази „Калава“ от Евгения Динева

„Светът в разказите на Евгения Динева сякаш е мястото, което познаваме: с пустотата на междублоковите пространства, със съобщенията върху телефонните екрани, със случайните и нетрайни познанства. Но историите тук напомнят за съществуването на пролуки, в които се явява внезапно просветление. Те отварят спомените, завръщането към детството или към някакви незапомнени и неосъзнати начала. В тях човекът усеща какво е калава – невидима червена нишка, която ни свързва, води ни и може би ни осмисля.“ –  Борис Минков

„Тези красиви червенозлатисти истории са пример за модерна, концептуална и сетивна проза: умело боравене с езика, вглеждане в детайлите, ритмичност. Калавата – фината нишка, която минава през разказите на Евгения Динева, се запечатва в паметта ни като образ, който ни напомня за най-важния ритуал – този на живеенето.“ – Михаела Илиева

„Това е втората книга на Евгения Динева след стихосбирката ѝ „Животните нямат бащи“. Бих нарекъл книгата роман, съставен от отделни разкази, които могат да бъдат четени самостоятелно, но и като роман. Това е необичаен подход, но не е случаен, той кореспондира и с името „Калава“. Произходът на думата е от хинди и означава свещен червен конец, който се връзва на китката и е символ на обвързаност с обещанията, които сме дали. „Калава ни напомня кои сме, когато изгубим посоката си. И тук се намесва случайността, която може да бъде наречена съдба. Дали отделните истории на живота ни, отделните разкази са случайни, откъснати парчета? Или те съставят една цялостна картина – живот, през който можем да проследим определена нишка, съдба и можем да я наречем история? Можем ли да наречем живота си роман?“ — Радослав Чичев, Портал Култура