Дата/час
19/11/2019
18:30 - 20:30
Място
КНИГАТА | THE BOOK
ул. "Г. С. Раковски" 193
София
Категория
Жанет 45, Лора Ненковска и Тео Ушев
представят
СЛУЧКИ В БЛИЗКАТА НЕРЕАЛНОСТ
и БЕЛЯЗАНИ СЪРЦА
от Макс Блехер
с илюстрации от Theodore Ushev
превод от румънски Lora Nenkovska
19 ноември 2019 (вторник), 18:30
Клуб Книгата, София, Г.С.Раковски 193
Докато четете тази книга ще ви е трудно да повярвате на очите си. Авторът на този шедьовър е 25-годишен и вече губи сили от болестта. Но думите на Блехер не просто описват предметите – те забиват своите нокти в нещата и ги понасят високо.
~ Херта Мюлер
Блехер често е сравняван с Кафка (и това не е случайно), но най-силната му връзка е със Салвадор Дали. Като „омекналите часовници“ на Дали, всичко тук е пред разтапяне. Изглежда сякаш света на Блехер е винаги на ръба на онтологичен разпад; зад булото на нещата, в него е вперило поглед нищото.
~ The Times Literary Supplement
Удивителен писател, в традицията на Кафка и Бруно Шулц. Кратък живот, прекаран под знака на болестта; малко по обем – но велико – магично творчество. Литературната му мощ – предизвикваща видения, наситена и дълбоко автентична – се задвижва, парадоксално, но не изцяло, от остра чувствителност и вътрешен плам.
~ Норман Маня
Някъде между стъклениците, мастилниците, шевните машини, дантелените покривки, страстите и любовните трепети на младия Блехер, се крие един от най-забележителните писатели на XX век. Разположени в сюрреалния сумрак между двете войни, тези два (единствени) романа на рано отишлият си румънски писател са не само едни от най-вълшебно разказаните и магични книги в световната литература – те като пясъчен часовник разпиляват усещането ни за (без)времие и (не)пространство. Ефектът от четенето на Блехер е като от случайна находка на тавана на бащината ви къща – стара абаносова кутия, покрита с прах, пълна с тайни, които тайно сме се надявали да открием някой ден.
Ето, този момент дойде и аз най-благородно ви завиждам за миговете в близката нереалност.
~ Тео Ушев
За автора и преводача:
Макс Блехер е роден на 8 септември 1909 г. в Ботошан. Семейството му се установява в град Роман, където той прекарва детските и юношеските си години. През 1928 година заминава за Париж, за да следва медицина, но е диагностициран с туберкулоза на гръбначния стълб (болест на Пот). Той прекъсва следването си и през следващите няколко години се лекува в санаториуми във Франция, Швейцария и Румъния. Лечението му е неуспешно и той умира на 31 май 1938 година.
Макс Блехер има многостранни интереси в областта на философията, изкуството и литературата. Дебютира в румънския печат през 1930 година с афоризми, публикувани в
списанието, ръководено от Тудор Аргези – Билете де папагал. През годините на боледуването си публикува разкази, рецензии и преводи във Время, Виаца Ромъняска, Адам, подписани с псевдонимите Михаил Бера и Ин-Интерим. Той е голям почитател на Киркегор, когото чете и превежда от френски на румънски език. Естетиката и идеите на датския философ силно повлияват стила на Блехер.
Освен в румънския печат писателят публикува спорадично и във френските сюрреалистични издания, близък е с най-дейните авангардисти в страната си.
През 1934 година излиза стихосбирката му Прозрачно тяло, последвана от двата му, публикувани приживе романа – Случки в близката нереалност (1936) и Белязани сърца (1937). Последният му, недовършен роман – Осветената бърлога, е подготвен за печат и издаден през 1971 година от близкия му приятел Саша Пана.
През 90-те години интересът към творчеството на Блехер неимоверно нараства както в родината му, така и зад граница. Критиката го сравнява с Франц Кафка, Бруно Шулц, Давид Фогел и други ключови писатели от Централна Европа от първата третина на XX век. Стиховете и прозата му са преведени на повечето европейски езици.
Лора Ненковска е родена през 1979 година. Завършила е специалностите Балканистика и Румънска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и е защитила докторат в областта на румънското ръкописно наследство. Преподава в своята Алма матер румънски език и стара румънска литература. Сред авторите, които е превела на български, са Матей Вишниек, Мирча Елиаде, Дан Лунгу, Петру Чимпоешу, Йоан Ес. Поп и други.
