Loading Map....
Дата/час
13/05/2025
18:30 - 20:00
Място
Камерната зала на Младежки театър „Николай Бинев“
бул. Княз Александър Дондуков 8
София
Категория
За книгата ще говорят Албена Тодорова и Кирил Василев.
***
***
Никола Петров (1987) e автор на книгите „Въжеиграч“ (ИК „Жанет 45“, 2012), „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017) и „Не са чудовища“ („Издателство за поезия ДА“, 2021, отличена с награда „Перото“ и номинирана за „Иван Николов“). „Ето го разкаяния победител“ е четвъртата му книга. През 2011 г. получава първа награда в Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. От 2015 г. насам участва в редица издания на представлението „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“. Негова поезия е превеждана на английски, испански, италиански, чешки, руски и беларуски. Работи като медиен анализатор.
Албена Тодорова:
„Град без град, приказка без приказка, ние, където няма никого. Завиждам на онези, които за пръв път ще се срещнат с поезията на Никола Петров. Стихотворенията му говорят за възможните светове, чието съществуване смътно ни плаши и вълнува, често на ръба между сън и будуване, между мечта и спомен, между детство и младост, между вечер и нощ. Кой е този аз, кои сме тези ние, които ги населяваме? Любопитство, примесено със страх, онемяла възхита. Това ще си причиним отново, читателю. Блазе ни.“
„Град без град, приказка без приказка, ние, където няма никого. Завиждам на онези, които за пръв път ще се срещнат с поезията на Никола Петров. Стихотворенията му говорят за възможните светове, чието съществуване смътно ни плаши и вълнува, често на ръба между сън и будуване, между мечта и спомен, между детство и младост, между вечер и нощ. Кой е този аз, кои сме тези ние, които ги населяваме? Любопитство, примесено със страх, онемяла възхита. Това ще си причиним отново, читателю. Блазе ни.“
Кирил Василев:
„Стиховете в новата книга на Никола Петров се разгръщат бавно в светлината на есенното свечеряване, или в мрака на нощта. Те се страхуват от пролетта и деня, от илюзиите за нов живот и яснота. В тях често става дума за житейски избори, които в края на краищата се оказват без значение, защото всеки избира само онова, което може да избере. Затова присъдите над другите, а и над себе си, са неуместни. А и кои са другите, и кои сме ние, щом всеки от нас има толкова много имена и лица, които сменя и разменя приживе, за да останем все същите. Въпреки тази иронична и меланхолична мъдрост, която сякаш доминира в стиховете, неироничният копнеж по истински другото също звучи в тях. Понякога това е копнеж по катастрофа, желание да се удариш в някого. Защото за поета е по-лесно да влезе в съня, дори в смъртта, на другите, отколкото в живота им. И не защото другите са жестоки, себични и лицемерни, а просто защото думите, значенията и нещата никога не са на мястото си. От това разминаване се ражда всяка поезия и ни отнема невинността.“
„Стиховете в новата книга на Никола Петров се разгръщат бавно в светлината на есенното свечеряване, или в мрака на нощта. Те се страхуват от пролетта и деня, от илюзиите за нов живот и яснота. В тях често става дума за житейски избори, които в края на краищата се оказват без значение, защото всеки избира само онова, което може да избере. Затова присъдите над другите, а и над себе си, са неуместни. А и кои са другите, и кои сме ние, щом всеки от нас има толкова много имена и лица, които сменя и разменя приживе, за да останем все същите. Въпреки тази иронична и меланхолична мъдрост, която сякаш доминира в стиховете, неироничният копнеж по истински другото също звучи в тях. Понякога това е копнеж по катастрофа, желание да се удариш в някого. Защото за поета е по-лесно да влезе в съня, дори в смъртта, на другите, отколкото в живота им. И не защото другите са жестоки, себични и лицемерни, а просто защото думите, значенията и нещата никога не са на мястото си. От това разминаване се ражда всяка поезия и ни отнема невинността.“
Камерна зала на Младежкия театър „Николай Бинев“
