Дата/час
28/11/2019
18:30 - 20:30
Място
Фотосинтезис
бул. В Левски 43
София
Категория
Жанет 45
представя
СИНЪТ НА УПРАВИТЕЛЯ НА СИРОПИРАЛИЩЕТО
от Адам Джонсън
Награда „Пулицър“ (2013)
Превод от английски Пейчо Кънев
Оформление Георги Калев
28 ноември 2019 (четвъртък), 18:30
Фотосинтезис арт център, бул. Васил Левски 57, София
Представя Митко Новков
Отзиви:
Представете си как Чарлс Дикенс посещава Пхенян и ще успеете да обхванете с поглед платното, върху което рисува Адам Джонсън.
— The Washington Post
Изящно построен роман, който отвежда читателя на рисковано приключение в дълбините на тоталитарната Северна Корея и в най-интимните кътчета на човешкото сърце.
— Из аргументацията на журито на „Пулицър“
Г-н Джонсън е написал дързък и забележителен роман, който не само разкрива плашещи гледки към тайнственото царство Северна Корея, но и също така успява да достигне до същинското значение на думите любов и саможертва.
— Мичико Какутани, The New York Times
Наситен с откривателско чувство. . . Синът на управителя на сиропиталището набира ранна преднина в състезанието за роман на годината.
— The Daily Beast
Това е роман, от който си струва да се вълнуваме.
— The Washington Post
Разтърсващо художествено произведение, проницателен коментар за природата на свободата, саможертвата и славата.
— Elle
Тази книга е забележително постижение и, струва ми се, ще ви позволи да вникнете в ежедневието на жителите на Северна Корея в по-голяма степен, отколкото коя да е друга книга на пазара.
— A Common Reader
С точен и майсторски език Джонсън пресъздава разтърсващи сцени из целия си роман, по начин, който ви кара истински да почувствате и вкусите страха, с който се сблъскват неговите герои.
— Where Pen Meets Paper
Незабравим. Адам Джонсън отприщва гигантския си, вълнуващ, напълно развит талант.
— Дженифър Игън, носителка на „Пулицър“ за романа „Жестокото присъствие на времето“
Забележителен. . . Героите на Джонсън живеят в изолация и алиенация, но са способни да изпитат точното чувство в точния момент.
— The New Yorker
Героите на Джонсън са възхитително странни и очарователни, а той е толкова остроумен разказвач, че чудатият му роман успява да ви завладее. — The Washington Post
Гъмжаш от остроумна самонадеяност, превъзходни обрати, наблюдения, които по своята точност си съперничат с тези на Ъпдайк и тонални отгласи от Вонегът, Бойл и Джордж Сoндърс. Този автор е проницателен и чудат. Струва си да бъде следен. — Seattle Weekly
Пристрастяващ и дръзко изобретателен роман, изследващ саможертвата и свободата в условията на династия, която канибализира своите граждани. И навременно подсещане, че анонимните жертви на потисничеството съща са човешки същества, които изпитват любов. Синът на управителя на сиропиталището е смела и впечатляваща книга. — Дейвид Мичъл
Никога не съм чел нищо подобно. Това е едно наистина удивително читателско приключение, едно гигантско постижение. Мога да ви говоря с дни колко много ми хареса тази книга. Звучи като преувеличение, но не е. Синът на управителя на сиропиталището е шедьовър. — Чарлс Бок
Читателите, които обичат напрегнати политически трилъри, ще се въодушевят от дивото препускане през осеяния с изумителни конфликти свят, който се намира насред сурово охраняваните граници на Северна Корея. Препоръчваме горещо. — Library Journal
Ярък, взривен портрет на една държава. Ужасяващо реалистична, политически прозорлива, сатиричнo правдива сага. Метатрилърът на Джонсън, осеян с кървави интриги и романтични подсюжети, е първокласна художествена проза, и едновременно с това проницателен коментар върху природата на свободата, саможертвата и славата в свят, където всеки е „оцелял, който няма за какво да живее“. — Elle
Образът на Ким Чен Ир, с който се срещаме в романа на Джонсън, не е комиксов злодей, нито марионетка на Отбора на американците. Той е триизмерен герой – гелосан, костюмиран, беснеещ мономан, спор няма, но е и човек, у когото можем да разпознаем някои от нашите собствени ревности и желания… Надзървайки в едно от най-затворените общества в света, авторът е открил приликите между тях и нас, допускайки възможността, че ние, макар и американци, бихме могли да разберем когнитивния дисонанс, който севернокорейците изпитват всеки божи ден. Идеята, че можем ясно да разпознаем хората зад желязната завеса – и че можем да се самоидентифицираме с психологичните им опустошения – би следвало да ни успокои, ала и да ни разтревожи. — Bookforum
