Дата/час
04/07/2017
18:30 - 20:00
Място
Книжарница „Сиела“-Подлеза на СУ
бул. "Цар Освободител" №22
София
Категория
Луксозното цветно издание ще бъде представено от други популярни журналисти – Георги Тошев и Иван Бакалов, а гостите на премиерата ще имат възможността да видят и част от авторския снимков материал в книгата, който ще бъде излъчван на голям екран в книжарницата.
„Времето гледа с десет очи” (ИК „Сиела”) разказва за непроучвани мегалитни гори и системи за свещенодействия, за смайващи конструкции и мистични релефи, за страховити съоръжения и геометрически постановки над села и махали, забравени от Бога.
Книгата ни среща и с колоритни местни хора, които припомнят причудливи легенди за обходените от автора места.
Подобно на предишната книга на Николай Н. Нинов –„Повторени сънища. Фотописи от мистична България”, и „Времето гледа с десет очи” съдържа множество цветни фотографии, включително GPS индекс на над 300 обекта.
Предлагаме ви откъс от „Времето гледа с десет очи” от Николай Н. Нинов:
Съботният ден ни дарява с още изненади. Югозападно от Стайков камък, дъбовият масив между Кръстевич и Красново отново е застлан с дива циклама, която местните наричат ботурче или конско копито. Гората грее от бусове в светла лила. След около час тези начални есенни ласки ще изчезнат в насаждения от нискостеблен бук заедно с мащабните скални струпвания, на които попадаме под Стайков камък.
Влезли в ролята да стареят с векове, находките нямат чет. Като реликви от изоставен храм са разпръснати кръгли ниши, отвесни улеи, обредни ями, скални яйца, провиралки. Сядаме в каменен престол (който ни подсеща за троновете в Стрелча, Кушла и Рояк), приклякаме, оглеждайки отвътре два протодолмена. Откриваме и изсечен кръст, а върху съседен валун и символа Ипсилон (Y). Луко пояснява, че предците ни го издълбавали върху камъните на крепостни стени, върху керамични съдове, амулети. Времена по-късно, древният старобългарски знак ще украсява и обредните хлябове.
Въпреки че Габровица е със статут на защитена територия, и тук е иманярствано безогледно, само че безумията в тази несъмнено светилищна зона, включваща и Стайков камък в съседство, продължават с каменоделски срезове, с липса на цели каменни блокове. Кощунствата не са от вчера, но могат да се случат и днес предвид близостта на комплекса с камионния път за хижа „Бунтовна“.
На същите злостни примери ще се натъкнем и следващото утро в местността Гораница над Стрелча, където освен споменатите дотук ритуални съоръжения друга скална гъба ще ни впечатли с двуметровото си пънче, подпряло многотонна гугла в една-единствена точка. И Гораница, разбира се, е защитена от закона, но неотдавнашният добив на камък потриса, да не говорим, че по-дребните скални късове с ниши и ямки стоят неестествено, очевидно килнати знайно от кого…
Луко с право ругае и посяга пак към цигарите въпреки трите байпаса на сърцето му. Насякла брадясалото му лице, покрусата го връща в минали и скорошни битки с безхаберници, в чиито сметки праисторията нямала място. Рушали се и сега скални образувания, но кой да бие тревога за някакви камъняци, за нечии краеведски измислици…
Два дни по-късно, преглеждайки снимките, показвам исполинската гъба на внука, а той отсича безцеремонно:
– Никаква гъба не е това. Това е Кметът на света!
Петгодишните не търпят възражения. Дори да се намеси научната общност, Стайков камък е новият световен управник.
