Дата/час
29/11/2019
18:30 - 20:30
Място
Филмотечно кино „Одеон“
бул. Патриарх Евтимий 1
София
Категория
На 29-и ноември почитателите на творчеството на Йордан Радичков ще могат да преоткрият филмовите сценарии на автора, превърнали се във важна част от историята на българското кино.
От 18:30 часа в столичното кино „Одеон“ ще бъде представен десети том от събраните съчинения на Йордан Радичков. В него са събрани текстовете от първите му опити в киното, заедно с някои от най-добре познатите истории, които заживяват на големия екран.
В десети том от събраните съчинения на Йордан Радичков намират място филмовите сценарии за „Горещо пладне“, „Последно лято“, „Всички и никой“, както и нефилмираната история, озаглавена „Без име“.
Представянето ще бъде съпъствано от безплатна прожекция на филма „Горещо пладне“ на режисьора Зако Хеския. За тома ще говори съставителя на събраните съчинения на Йордан Радичков проф. Инна Пелева.
Прожекцията и представянето ще са с вход свободен и се осъществяват с подкрепата на Българска национална филмотека и Филмотечно кино „Одеон“.
*На снимката Йордан Радичков с режисьора Христо Христов. Фотограф: Емил Хвърлев
Пътят на Йордан Радичков в киното всъщност започва с първите му опити с късометражни ленти. Сред тях се нареждат късите филми „Есен“, „Айде да бичиме пънове“ и други заглавия, чиито сценарии са изгубени.
Според проф. Инна Пелева, която е съставител на томовете събрани съчинения, късите филми на Радичков е възможно никога да не са били разписвани, а само маркирани и създавани в следствие на разговор между автора и режисьорите.
Първият филм по Йордан Радичков, който прави голямо впечатление на публиката е лентата „Горещо пладне“ на Зако Хеския.
Той се оказва пълнометражният дебют както за автора, така и за режисьора. Филмът е един от първите в историята на българското кино изцяло заснет извън студията на Бояна.
С историята за човещината, която може да спре за миг целия свят в името на едно дете, филмът е забелязан и на филмовия фестивал в Кан през 1965 година. „Горещо пладне“ се превръща в едно от първите български предложения на престижния форум.
Филмът не печели награда, но следват отзивите: „“Горещо пладне“ е бил един от най-сигурните кандидати за награда в първите дни на кинофестивала в Кан и е предизвикал най-много спорове сред кинокритицте и журналистите“. (Николов, К. Наскоро по екраните – „Горещо пладне“.)
След успеха на „Горещо пладне“ все повече режисьори се престрашават да посегнат към текстовете на Йордан Радичков. До този момент, а и до наши дни, продължава да се обръща внимание на невъзможността текстовете на автората да бъдат екранизирани.
Въпреки това българските режисьори приемат като предизвикателството поетичния език и комплексните истории на автора, за да пресъздадат неговия свят на големия екран.
През 1967 година Бинка Желязкова с оператора Емил Вагенщайн и историята за един баражен балон поемат по пътя, по който ще оставят своята следа в историята на българското кино.
„Привързаният балон“ със сигурност се счита за най-важния филм по сценарий на Йордан Радичков и се превръща в една от емблематичните ленти в българското кино.
Филмът, с участието на някои от най-големите звезди на българското кино и театър, сред които Григор Вачков, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова, получава едва няколко прожекции и е забранен.
Въпреки това представители на филмови разпространители успяват да видят филма и сключват договор за прожектирането му на територията на САЩ и Канада. Българската държава бърза да анулира сделката като поема неустойките по договора. Цензурата е категорична – този филм няма да види бял свят.
След 1989 година „Привързаният балон“ заживява своя втори живот и се утвърждава като големия филм по Йордан Радичков. Между разговорите и забраните обаче сценарият на филма остава завинаги изгубен като не присъства в нито един държавен архив, нито в личния архив на автора.
Макар балонът да не полетява, след неговото заснемане Радичков продължава да се радва на интерес от страна на режисьорите. Христо Христов заснема една от най-обичаните от самия актьор роли на Григор Вачков във филма „Последно лято“, който ще разкаже за потопеното село на Йордан Радичков и неговия герой Иван Ефрейторов.
Критиката приема филма с множество хвалби „странен, оригинален и силен български филм, който руши напластаняваните предубеждения за това, че съвременният живот … е лишен от величавия драматизъм на предишните епохи … неочакван филм, експериментиращ нови форми на киноизказа … многопластова притча… магнетично въздействие … талантливо произведение“
Сам, Григор Вачков споделя „Много бих искал след няколко меса прякорът Митко Бомбата, който го имам от няколко години, да се замени с Ефрейторов, името на героя ми от „Последно лято“.
По време на снимките на „Последно лято“ се доизгражда и силното приятелство между актьора и Радичков, който след това ще напише и своята „Лазарица“ с идеята Вачков да вземе главната роля.
През 1975 година се появява и последният филм със сценарист Йордан Радичков. „Всички и никой“ ще е дебюта в киното на театралния режисьор Крикор Азарян.
През годините излизат още опити върху творчеството на Йордан Радичков. В превода на езика на киното се вклюват още режисьори, които обаче разчитат на своя прочит и пренаписване на Радичков свят.
Така се появяват филмите „Хляб“, „Барутен буквар“, „Веществено доказателство“ и „Козелът“, които обаче не носят името на Радичков като сценарист.
Към днешна дата филмите по творчеството на Радичков са смятани за класика в българското кино.
