Loading Map....

Дата/час
02/10/2018
18:30 - 19:30

Място
Литературен клуб „Перото“, НДК


Категория


Анна Швиршчинска, "Щастлива като кучешка опашка"

Премиера на първата книга на полската поетеса Анна Швиршчинска, издадена на български от Издателство за поезия ДА.. „Щастлива като кучешка опашка“ е в превод на Лъчезар Селяшки. С участието на актрисата Светлана Янчева. Представя Марин Бодаков.
Анна Швиршчинска, родена на 7.02.1909 г. във Варшава,
е полска поетеса, автор на прозаични и драматургични
текстове, както и на множество произведения за деца и
младежи. Дъщеря е на художника Ян Шверчински. Не успява
да следва изобразително изкуство поради липса на сред-
ства. Завършва полска филология във Варшавския универ-
ситет.
По време на Втората световна война Анна Швиршчин-
ска участва активно в нелегалния културен живот на Вар-
шава, публикува свои творби в тайно издавани списания и
алманаси. В трагично завършилото Варшавско въстание
се включва като санитарка. След въстанието се укрива
известно време в гр. Сохачев. Впоследствие се заселва в
Краков. Там започва работа в Театъра на младия зрител,
където до 1950 г. е негов художествен ръководител. През
1953 г. се омъжва за актьора Ян Адамски. Ражда им се дъ-
щеря – Людмила. До края на живота си (30.09.1984 г.) Анна
Швиршчинска се е занимавала най-вече с творческа рабо-
та. Но не е била чужда и на обществената дейност (Ли-
гата на жените). Винаги е живяла изпълнен с динамика и
смисъл живот и е писала за пълнотата и многообразието
на живота: за любовта, за еротиката, за богатата гама на
женските чувства и преживявания, за човешката радост
и страдание.
Относително късна слава донасят на Анна Швиршчин-
ска нейните поетически творби, събрани в няколко книги:
„Стихотворения и проза“ (1936), „Събрана лирика“ (1958),
„Черни думи“ (1967), „Вятър“ (1970), „Аз съм жена“ (1972),
„Избрана поезия“ (1973), „Строих барикада“ (1974), „Щаст-
лива като кучешка опашка“ (1978), „Избрани стихотворе-
ния“ (1980), „Поезия“ (1984), „Страдание и радост“ (1985,
посмъртно). От тях два сборника – „Аз съм жена“ (1972) и
„Строих барикада“ (1974) – са затвърдили нейното заслу-
жено място сред видните съвременни полски поети.