Човек сред хора и животни. Проза от Нинко Кирилов на живо

– Сега или после?

Отговори, но сякаш гърлото ѝ бе пресъхнало и почти нищо не се чу. Той се наведе неосъзнато към нея.

– Моля? – попита.

– Сега, винаги сега.

Кимна по-скоро на себе си и измъкна портфейла от вътрешния джоб на палтото. Точно както след лов – беше убил животно и ровеше, за да извади вътрешностите му. Мина покрай нея, като се спъна в малкия килим под краката ѝ – почти се сливаше с пода, а тя беше част от стаята, винаги е била тук, винаги го е чакала да остави трите банкноти на нощното шкафче.

(из „Винаги сега“ от „Човек сред хората“)