Гергана Атанасова с „Лобно място на глухарче“

„Лобно място на глухарче“ от Гергана Атанасова

С участието на Аксиния Михайлова и Яница Радева

вход свободен
_ _ _

„…В едно от последните стихотворения Атанасова пита кой ще види сърната, която се отделя от стадото, ако сме станали прекалено виртуозни в умението да можем всичко. И стига до една от най-хубавите идеи в стихосбирката: животът има нужда понякога да изостава. Да бъде последен. Може би същото важи и за поезията. Тя рядко пристига първа. Не е добра в извънредните емисии. Не измерва щетите навреме. Не може да предотврати катастрофата. Но остава след нея. Когато камерите са прибрани. Когато статистиката е приключила. Когато всички важни хора вече са дали своите важни обяснения. Тогава поезията може да се наведе и да види онова, което останалите са настъпили по пътя си – една дума, една ръка, едно празно място, едно глухарче, за чиято смърт никой няма да води статистика. Добре, че някой все пак е донесъл тебешир.“ ~ Ива Иванова, АзЧета