Ина Иванова представя „Нещата, за които мълчим“

„Тази крехка книга пътешества между летата на срамежливото порастване и зимите, които си отиват без предизвестие. В междусезонията ѝ се е сгушил един свят, който не знаем колко и дали ще трае, но е спасителен тук, сега. Обостря сетивата. Усещаме пулсациите му през призмата на болките – минали и настоящи, носталгични, живи. Забавяме, съзерцаваме, изричаме имената на състояния, назоваваме онова, за което досега сме мълчали. „Облягаме тъгата си“ на другия. Притихнали.“
~Невена Дишлиева-Кръстева~

* * *

Да разковаваш клетката на нетърпението,
да се оттласкваш…
Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие,
той целият е въздух, изящна рана в синевата,
а сянката му се стопява
до точица, до лекота, до спомен,
до слънчево петно в окото на момиче.
Светът е рязък, дребен, безутешен
и в гръдния му кош заспива болката,
утихва приютена в старото дълбоко,
когато се оттласкваш – жерав,
избягал от дървената клетката на илюзиите.
Най-после цял, безпомощен, отвъд.

Из „Нещата, за които мълчим“