Конференция „Паралитературни жанрове и литературност“

Дати на провеждане: 11 -13 ноември 2023 г.

Мястото на литературата в съвременното общество е обект на дебати, макар да е ясно, че при съвместното съществуване с нови медии като киното и видеоигрите литературата неминуемо ще изгуби част от своите обществени роли. Но изгубвайки нещо, дали тя няма да спечели друго? Каква е съдбата на красноречието днес? Социологически погледнато, какви са предимствата и недостатъците на добрата информираност относно литературната класика? И от друга страна, как се изменя литературният канон и дали той не изхвърля някои реторически жанрове в областта на паралитературното – такива като писма и дневници?

Значението на начина, по който се пише историята в Модерността, е голямо за съвременното въображение изобщо. Това историческо писане е било в непрестанен обмен с историческия роман. Друга важна за тази конференция област е тази на научнофантастичните жанрове и фентъзи жанровете. Как се отнася жанра на алтернативната история към историческия наратив? С възхода на микроисторията фокусът на историческия интерес е променен и това още повече поставя под въпрос границите между литература и история.

Има учени, които биха посветили своите усилия по-скоро на въпроса за източниците на литературното, отколкото на бъдещите му въплъщения. Във връзка с това смятаме да предложим и един основен герой (концептуален персонаж) на проекта за тази конференция. Това е знаменитият филолог Ерих Ауербах, който посочва като основен източник за литературния дискурс ниския проповеднически стил (sermo humilis). Чрез превеждане и калкиране на словосъчетания от този латински стил е възникнала художествената проза. Тя обаче има и много други паралитературни източници. Такъв източник например за новинарските вестници (newspapers) от Просвещението в Англия, на които дължи много английският просвещенски роман.

Други възможности за интерпретация на темата на конференцията са литература и фолклор; литература и популярна музика; литература и философия; особеното гранично място на някои жанрове спрямо литературата, както това на сократическия диалог, откроено от Михаил Бахтин; и много други.

Поради големия брой получени заявки конференцията ще се проведе в три дни.

Програма
Първи ден (11.11.2023)
Малък салон, Институт за литература – БАН

09.30: Откриване

Панел I: Канонични/флуидни граници
Модератор: Николай Генов
10.00-10.20: Михаил Неделчев, Романът на ОПОЯЗ
10.20-10.40: Дарин Тенев, Паралитературната логика на наративните модалности
10.40-11.00: Еньо Стоянов, Към литературната генеалогия на някои жанрове видеоигри
11.00-11.20: Георги Илиев, Какво е необходимо, за да станеш литературен теоретик: Бахтин между Жолес и Ауербах
11.20-11.40: Камелия Спасова, Филоктет като трактат и драма: Андре Жид и Хайнер Мюлер

11.40–12.00: Кафе пауза

Кръгла маса: Видеоигрите като паралитературен жанр
12.00-13.20: Еньо Стоянов, Северина Станкева и Николай Генов

13.20–14.30: Обедна почивка

Панел II: Жанрове отвъд канона
Модератор: Георги Илиев
14.30-14.50: Яким Петров, Поема/матема: Дейвид Фостър Уолъс и математиката
14.50-15:10: Александър Попов, Комикс и мегароман: световната история в „The Sandman“ на Нийл Геймън
15:10-15.30: Мария Калинова, Навременното и непреходното: темпоралното преобразуване в жанра на литературната журналистика
15.30-15.50: Венцеслав Шолце, Ревизионизъм, носталгизъм: совиетуейв и литературните теории на постмодернизма

15.50–16.00: Кафе пауза

Панел III: Кино и техниката на монтажа
Модератор: Йоанна Нейкова
16.00-16.20: Галина Георгиева, „Дупка към бъдещето“. Из дневниците на братя Стругацки и Тарковски
16.20-16.40: Николай Генов, Зоната като невъзможност при Стругацки и Тарковски
16.40-17.00: Миглена Дикова-Миланова, Политически наративи в „Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири“ и „El Condе“: филмите на ужасите и „високото изкуство“
17.00-17.20: Лилия Трифонова, „Щети“ на Джозефин Харт и Луис Мал: желание и тишина

17.20–17.30: Кафе пауза

Панел IV: Събитие и разказ
Модератор: Франческа Земярска
17.30-17.50: Йоанна Нейкова, Récit: събитие и разказ
17.50-18.10: Марина Николова, Синестезия – неразривност на темпоралните и пространствените представи в опит за изобразяване на абсолютното време. „Бърнт Нортън“ на Т. С. Елиът
18.10-18.30: Румяна Иванова-Кифер, Наративи на преживяното: за автентичността на изказа в един мемоар, в един разказ и в два филма
18.30-18.50: Атанас Добрев, Нощ, сняг, смърт: Норвежката криминална литература през погледа на феминизма

Втори ден (12.11.2023)
СУ, Огледална зала

Панел I: Нови прочити
Модератор: Франческа Земярска
09.30-09.50: Милена Кирова, Антиутопичното в българския роман през XXI век
09.50-10.10: Цветан Ракьовски, Алкохолът – паралитературни употреби
10.10-10.30: Весела Генова, Фентъзи, история, дистопия: паралитературни вдъхновения и жанрово преливане в романа „http://xn--e1agkrcj.net/“
10.30-10.50: Пламен Антов, „Чичовци” в жанра на менипеята

10.50–11.00: Кафе пауза

Панел II: Факт и фикция
Модератор: Николай Генов
11.00-11.20: Малина Димитрова, Преписката на Христо Борина със София Юрукова – два художествени погледа върху издателските поредици и преводната литература
11.20-11.40: Ивета Рашева, Писмовниците на С. Доброплодни и Н. Михайловски в старопечатната българска традиция
11.40-12.00: Мария Огойска, Документалната основа на романа на Е. Дворянова „Свидетели на небеса“
12.00-12.20: Габриела Котоманова, Абортът и други убийства в българската поезия

12.20–13.30: Обедна почивка

Панел III: Паралитературни жанрове
Модератор: Йоанна Нейкова
13.30-13.50: Галя Йотова, Литература и фотография – негативът на наратива в романа „Аустерлиц” на В. Г. Зебалд
13.50-14.10: Богдана Паскалева, В. Г. Зебалд и кризата на литературността
14.10-14.30: Стефан Гончаров, По следите на Зебалд: Образи в лабиринта на думите и историята
14.30-14.50: Емануела Чичова, За понятието „документален роман“ през последните две десетилетия в България

14.50–15.00: Кафе пауза

Панел IV: Исторически дискурс и исторически роман
Модератор: Георги Илиев
15.00-15.20: Николай Тодоров, Първите стъпки в теорията на микроисторията: Луис Гонсалес-и-Гонсалес и Еманюел льо Роа Ладюри
15.20-15.40: Илвие Конедарева, „Балада за Георг Хених“ – една „история за себе си“
15.40-16.00: Яница Радева, „Хагабула“ от Тодор П. Тодоров като алтернативна магическа история в контекста на българската литература
16.00-16.20: Нели Попова, Проблемът за паметта и идентичността в трилогията на Реа Галанаки

16.20–16.30: Кафе пауза

Панел V: Жанрове отвъд канона
Модератор: Йоанна Нейкова
16.30-16.50: Яна Монева, Приказката на братя Грим за Цар Дроздобрад е една съвременна приказка за отхвърлянето и изборът, за гордостта и смирението в намирането на себе си
16.50-17.10: Ангелина Рангелова, Ян Бибиян и аз: употреби на литературата за деца
17.10-17.30: Франческа Земярска, Адриан срещу Зенон
17.30-17.50: Мария Маринова, Културата „Хари Потър“ – от „детската книжка“ до порасналите читатели днес

17.50–18.00: Кафе пауза

18.00: Премиера на сборника „Кино, готика, канон“
Пламен Антон, Камелия Спасова, Дарин Тенев, Богдана Паскалева и Огнян Ковачев

Трети ден (13.11.2023)
СУ, Огледална зала

Панел I: Паралитературни жанрове
Модератор: Франческа Земярска
10.30-10.50: Росица Чернокожева, Фройд и Стефан Цвайг – автобиографичен и биографичен паралитературен прочит
10.50-11.10: Ралица Люцканова, Изобретяването на Анджела Картър – биография
11.10-11.30: Роман Хаджикосев, Дискурсът на котките. Райнхолд Меснер между планините, музеите и литературата
11.30-11.50: Ребека Джили, Извън канона: автобиографията на княз И. М. Долгоруков (1764–1823)

12.00–13.00: Обедна почивка

Панел II: Канонични/флуидни граници
Модератор: Георги Илиев
13.00-13.20: Александър Кьосев, Ненаписаните стихотворения на Христо Ботев: транс-литературата, която предстои
13.20-13.40: Иван Георгиев, Автотекстуална лайтмотивна техника. Няколко есета от Томас Ман
13.40-14.00: Светлана Караджова, Паралитературни явления в модусите на банатската култура
14.00-14.20: Ива Анастасова, Завръщането на призраците в „Брулени хълмове“

14.20–14.30: Кафе пауза

Панел III: Канонични/флуидни граници
Модератор: Йоанна Нейкова
14.30-14.50: Кристиана Каменова, Верн, Уелс и киното
14:50-15:10: Гергана Златкова, За някои видове пространствени измерения във фентъзи поредиците на Дж. Р. Р. Толкин и К. С. Луис
15.10-15.30: Никола Стоянов, Теоретичната фикция и паралитературата: Преосмисляне на разказа и философията
15.30-15.50: Сава Стаменкович, The (Im)possibility of Defining Genre, Subgenre and Super/Macro/Umbrella-Genre: The Example of Fantasy

16.00: Закриване на конференцията