ЛИТЕРАТУРЕН КЛУБ SPIRT AND SPIRIT представя Елена Алексиева

Какво се случва, когато съдбата на човек срещне съдбата на ножа, който той носи. Малки ли сме или значими пред огромната мрежа от възможности и избори? 11 запомнящи се разказа от Елена Алексиева, написани смело и с почти непроницаема ирония. Лаконични, без да са тържествуващо кратки. Разкази, чийто фундамент често е етичен, чийто етос обаче отправя поглед отвъд човешките мерки за морално и допустимо.

Ще ви припомни, че „възмездието е форма на опрощение, макар и често недостъпна за човешкия разум“

Силно, силно препоръчвам тази книга!

Заради…

Хладнокръвието, с което бивш полковник изслушва истината за здравословното си състояние – сякаш снема показания от лъжесвидетел – то е поредната метафора за горчивата дистанцираност, в което пребивава голяма част от човечеството. След всички битки и дилеми, далече в себе си ние сме отвъд самсара. Притихнали, обградени от „безпределно бъдеще“, почти примирени стоици. Живеем и говорим сякаш „не съществуват неразрешими загадки, а само подробности“.

Заради…

Самотността, жестокостта и тайната сломеност, но също и защото щом по земята ходят джуджета, не може между хората да няма крале, мъдреци, богове и кучета-учители.

Заради освобождаващото усещане, че битуваме в изгнание от истината. А за щастието трябва да се говори, за да се уверим, за да си спомним, че го има.

Героите на Елена Алексиева живеят и изживяват, боледуват и изтърпяват ежедневието в покрайнините на социума, в ничията земя между успешните градски хора и маргиналите. („хората гледаха тъжно чужденците и себе си, а в меланхолията им прозираше някакво буйство и обидена гордост“)

Но някъде, въпреки и все пак „правдата беше над всичко“. А как се прекъсва самсара човек научава неусетно. Или от последния разказ.