Похищението на България – спектакъл по поезията и памфлетите на Ани Илков

Сценична версия и постановка: Иван Добчев
Сценография по идея на: Иван Добчев
Сценография: Станислав Памукчиев и Ивайло Аврамов
Костюми: Сузи Радичкова
Композитор: Асен Аврамов
Фотограф: Боряна Пандова

Участват: Борис Кръстев, Станислав Ганчев, Димитър Василев, Димитър Николов, Елена Дечева, Елена Траянова, Виолина Доцева, Рафаел Бижев

***

Това мое (трето поред) режисьорско паломничество в поетиката на Ани Илков издава някакво театрално-актьорско припознаване, интуитивно родство. Ани е поет с душата на Ботев. И той като него може да види там, на Балкана, как юнакът „лежи и пъшка, юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и сила мъжка“, но и той като него не се сдържа да гледа хладнокръвно, как нашите пишман политици се гърчат и овъртолват всичко до което се домогнат и как „Бъл/!/гария се дави…Бъл/!/гария се дави“. Не му иде и той като Пишурката „да пише стихове на баба си за хурката“.

Затова в този трети опит съм решил да ви въведа и в поетиката на Ани Илков-памфлетиста, чиято поетика е по Ботевски ожесточена и екстатична и в нея ще ви облъхне въздухът на нашите политически вихрушки от така наречения Преход и те ще ни завеят в онова негово „село оглупяло със изгнил улук“, където като тенци бродят гротескните карикатури на Антон Югов, Тодор Живков и техните наместници Георги Първанов и „тестикула“ Сергей Станишев, борецът срещу фашизъма Жельо Желев, бабаит-охранителя Бойко Борисов (Агент „БУДА“) и неговия ГУРУ, Бригадир (БРИГО) Аспарухов, секретар на ДС, и на появилия се сякаш от небитието Симеончо Кобурготски. Всред тях ще се яви и един нов луд Мунчо (Едвин Сугарев) със своята самотна гладна стачка и напускането на СДС, което се оказало пълно с ченгета. Там, всред цялата тая „врява и безумство“ са и трите бабички в центъра на София, които медитират върху следния дискурс, артикулиран от едната: „Когато дойде 9 септември, аз бях на 17 години, майка ми бе на 37, а баба ми на 57. Когато дойде 10 ноември, аз бях на 57 години, дъщеря ми на 37, а внучката на 17“. И си задават прокобния въпрос: „Какво да правим?“.

И Ани Илковия протестър ще ги натири безпощадно в историческото небитие: „Нищо няма да правите, бабички загубени, няма вие да замисляте освобождението на три синджира роби, вие няма да се занимавате с business, нито ще учите политология. Херцен за какво е бил в Лондон, тази държава защо е 1300-годишна. Вие нито ще плетете, нито ще разплитате чорапа, бабички. Тайно учение на сакатлъка няма да създаваме! Кирил и Методий умря на 42 години, а Добролюбов и Писарев на 24, но не сте ли прочее като гноми на своите права и лернейски хидри на своята лакомия вие? След смъртта на Джими Хендрикс трябва ли да има бабички и то три?!?“

Иван Добчев