Премиера на Александър Секулов във Велико Търново

Дата/час
08/11/2018
18:00 - 19:30

Място
Книжарница „Хермес“ Велико Търново
„Васил Левски“ №9
Велико Търново

Категория

• Предстоящи

АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Гравьор на сънища“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, носител на награда „Аскеер“ за пиесата „Няма ток за електрическия стол“.

Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.

“Колекционер на любовни изречения“

Не прилича на никоя друга книга, писана от български автор.

                             Литературен вестник

Бивша циркова актриса плаща с остатъка от дните си, за да издири колекция от истории за мъжа, с когото е била 2 дни, 17 часа, 43 минути и няколко неизмерими секунди. Прекосява пустини, плава сред ледове, губи се из неизследвани земи, но събира всички двайсет и осем истории за високия прегърбен вълшебник с оранжева риза и щастливо-отчаян поглед. Намира ги записани върху ябълкова кора, пламтяща хартия, глинени делви, пчелен восък и сребро… И ги чете неизменно с ментово листо под езика.

„Малката светица и портокалите“

Най-забележителната българска книга, която се е появявала в последните години.

                                                в. „Труд“

Тъмното й тяло бе като море, което не спира да шепти имената на любимите си удавници. Вълните приемаха, обгръщаха и отнасяха мъжете в ежедневния ритуал на забравата. Крушението бе песен, която те изпълняваха съсредоточено и тържествено в нелепото си очакване за спасение. Често пъти Матео и Леополд намираха по бреговете й останки от лекокрили кораби и трупове на лекомислени вестители. Случваше се бурята й да изхвърля сандъци с непознати предмети и товари, нерядко – истински съкровища. Понякога тъмната й вода утихваше в себе си; разнасяше се тихият шепот на благодарните сълзи. Тогава те, разделени от километри, време и случайни мъже, заставаха на брега, опитваха се да четат йероглифите от сол върху пясъка и знаеха, че това са писма единствено за тях.