Среща с Пламен Антов и новата му книга с разкази „нагоре по реката назад“ в Пловдив

модератор: Борис Минков

–––

„[…] едно от „авторските“ ми усилия тук бе да се разколебаят обичайните представи за разказ, за литературата като „външна“, формална жанровост и като „вътрешна“ същност, която в общия случай се крепи на фикцията. Тук „разказът“ едновременно е и пътепис, който разказва съвсем „истински“ неща, приключения, които наистина са ми се случили в определени места от географията. Но също така, в противоположна посока, е и сократически диалог… Първата (журнална, както се казва) публикация на един от разказите например бе в сп. „Философски алтернативи“, напълно според всички академични изисквания; впрочем самият разказ в заглавието си дискретно (но съвсем ясно за познавачите) реферира към един диалог на Хайдегер.“,
казва авторът в интервю за „Култура“

–––

„В тази своя книга Пламен Антов предлага изключително плътно и концентрирано разказване – както в избора на теми и гледни точки към тях, така и в своята упояваща ритмика, в скритите под повърхността повторения, които по един симфоничен начин свързват в обща цялост отделните разкази. Пътеписното начало в това разказване е представено не толкова в пространствен, колкото във времеви план.
Особена ценност представлява диалогичността на отделните разкази, в резултат на която читателят неусетно е въвлечен в интригуващо приключение по пътните карти на мисълта.“

Борис Минков

–––-

„Ако е вярно, че интерпретацията прави интерпретираното, то не е ли авторът само един много предвидлив прединтерпретатор на бъдещи наивни интерпретации?“

„Наивно е да се търсят истини в книгите, още по-малко истина. Не истини, а блестяща игра на разнообразни свързвания, припламващи като фойерверк и разпадащи се.“

„Когато бръснарят и Алонсо Кихано спорят дали един определен предмет е бръснарски леген или рицарски шлем, не съществува никакво – абсолютно никакво обективно, рационално основание да се даде право на едната или на другата страна.“

Пламен Антов, „Фрагментът, фрагментарно“

–––-

Проф. Пламен Антов е поет, белетрист и пътешественик.
Автор на теоретични изследвания върху българския постмодернизъм, Яворов и Ботев, Емилиян Станев и Мартин Хайдегер, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганю“, „Любов и отечество. Изследвания върху българската възрожденска литература и култура“, както и на книгата „Фрагментът, фрагментарно“.
Негови са сборниците с разкази „Бягството на заека“, „Граници на забавяне“, „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“ и „нагоре по реката назад“. И стихосбирките „Тотемът на вълка. Неполитическото“ и „Поетът е хтонично същество