Сиана Колибарова обединява думите, историите и любопитството си към бъдещето във всичко, което прави. Завършила журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, тя работи като редактор в телевизия, мениджър „Връзки с обществеността“ в издателство „Ентусиаст“ и координатор на събития. Същевременно развива кампании за насърчаване на детското четене, записва аудиокниги и – с не по-малко въображение – участва в комуникационния екип, стоящ зад разработката на космически храни в проекта „Антарта“.
Днес можем да я чуем и в ефира на радио Alma Mater като водещ на предаването за книги и четене Littera Magna – място, където думите оживяват по нов начин. Именно там можете да чуете съвместната ни рубрика „Аз чета най-важното от света на книгите“.
В „Как четеш“ Сиана споделя своя поглед към четенето като преживяване – лично, професионално и, понякога, съвсем междузвездно.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
В детството – нищо по-различно от класиките, предназначени за възрастта; в късното тийнейджърство – първата ми среща с Виктор Пасков с книгата със събрани творби „Алилуя“ и най-вече „Балада за Георг Хених“, белетристиката на Станислав Стратиев, „Непосилната лекота на битието“, Кундера. С „Физика на тъгата“ и Георги Господинов отивам към студентските години и „Задочните репортажи“ на Георги Марков, „Чужденецът“ на Албер Камю; след това първата ми среща с Казандзакис – ако той не те подтикне към душевен катарзис, не знам кой би могъл.
Дълго отговорих и съвсем неизчерпателно, а е толкова просто – има книги, които бележат всеки период от живота ми и без съмнение го променят. Винаги към по-добро. Последна беше „Майките“ от Теодора Димова. Отрезвяващ шамар. Подтикна ме към дълбоко преосмисляне на връзката, която изграждам със сина си, както никой наръчник за родители не успя през последните три години.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Преди години подчертавах безобразно, особено в нехудожествените книги, касапница някаква. Загубила съм следите на точно този екземпляр, но си връщам ярък спомен от страници на „Да имаш или да бъдеш“ от Ерих Фром, в които написаното с молив е повече от напечатания текст. Вече не отбелязвам нищо, но изваждам цитати на бележки в телефона си. Понякога имам чувството, че целият ми живот през последните години е в тези бележки.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Ето последния от „Нощен влак за Лисабон“ от Паскал Мерсие, превод: Гергана Фъркова:
„Кичът е най-коварният от всички затвори. Пръчките на решетките му са облечени със златото на опростени, недействителни чувства, така че човек ги смята за колоните на палат.“
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
И двете – балансирано.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Споделям свенливо, но се чувствам много отдалечена от поезията, не умея да я оценявам. Доста прозаично. Буквално. Обичта ми към Боб Дилън и други музикални поети, музика, от която настръхвам, песен с богат текст са най-близкото до поезия, което „чета“.
Въпреки това ми е скъпа една стихосбирка на Пабло Неруда, „100 сонета за любовта“. Преди години ми я подари Наталия, много близък до сърцето ми човек.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
„Малки жени“ от Грета Гъруиг, „Време за нежност“, „Назови ме с твоето име“, „Слугинята“ и няма как – „Кръстникът“ (без трета част), един от редките случаи, в които филмът превъзхожда първоизточника си. Прощавай, Марио Пузо.
Няма как да не включа и „Дяволът носи Прада“. Тръгнах да го определям като „guilty pleasure“, но както казва Кристофър Нолан в едно интервю, в което обосновава интереса си към поредицата „Бързи и яростни“, изобщо не изпитвам вина да харесвам този филм и да го гледам безброй пъти. Като споменах Нолан, добавям и „Опенхаймер“, въпреки че все още не съм прочела епичния труд на Кай Бърд и Мартин Шъруин.
С кой писател би се запознал на живо?
Нямам порив да се срещам с героите си – както в литературата, така и във всяко друго изкуство. Всичко, от което имам нужда, са написаните думи. Нищо повече от това. На много писатели бих искала да кажа просто: „Благодаря“. Е, чудела съм се какво ли е да разговаряш с Хемингуей, но бързо се разубеждавам от тази илюзорна среща, защото все ще се тревожа да не ме сметне за някоя хлапачка.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Между електронни и книги на хартия предпочитам хартия, въпреки че невинаги е възможно. Обичам аудиокниги. Понякога успявам да се съсредоточа много добре, друг път доста се разсейвам, но вероятно зависи от заглавието.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Недовършена глава – в никакъв случай.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не мисля, че е възможно за мен, поне на първи план. Съвсем наивно се влюбвам в харизмата на героите, а това дава голяма тежест на отношението ми към книгата.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
В момента слушам „Нощен влак за Лисабон“ от Паскал Мерсие, а чета (на хартия) „Диктатори, трактори и други приключения“ от Димитър Кенаров.
Коя е последната книга, която си купи?
„Като гореща вода за шоколад“ от Лаура Ескивел. Десислава Желева от ИК „Колибри“ я препоръча в рубриката „Книга на фокус“, с която завършва всеки брой на Littera Magna. Предстои да я чета, но не мисля, че е възможно да сбъркам с решението да ѝ се доверя.
В сметката на последните закупени книги не включвам детските, които бавно, но неумолимо превземат дома ни.
С коя книга би казал „обичам те“?
Ако посланието е отправено към любимия човек – нещо от Тери Пратчет или издание на Taschen, особено в категория „Изкуство“. Съвсем без да преувеличавам, възможно е вкъщи да се помещава половината им каталог.
Ако е към сина ми – „Петсън и Финдъс“ или която и да е книга за влакове ще свършат работа. За него да четем за мотовилки, пантографи, буфери, кушет-вагони, Маглев, тендери с въглища, релси, разписания и перони е същинска поезия и обяснение в любов. Ето, все пак чета поезия.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Не ми харесва да съм от тези хора, но често се случва да чета по няколко, хайде по две, книги едновременно. Налага се покрай работата ми в последно време.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
На първо място, като човек с неофициално диагностицирано, но много вероятно ОКР, ми е трудно да поставям книги с различни размери едни до други, търся градация (от най-високите към най-ниските). Когато установя, че несполучливо съм смесила жанрове, се опитвам да създам ред и в тази посока. В момента до Библията стои Казандзакис – напълно справедливо, струва ми се.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не препоръчвам директно. Когато започна разпалено да разказвам за някоя книга или автор, очаквам сами да се досетят да посегнат към тях.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
