Ако искате да създадете отвратителен свят, от който да се получи страшно добра книга, какви съставки ще използвате? Първо, ще подберете завидно количество психопати от всички периоди на човешката история, като по възможност се стремите избраниците ви до един да са мегаломани, расисти и садисти. Второ, ще ги натъпчете на минимална площ, така че мигновено да се намразят и да влязат във война за контрол над силно ограничената територия. Трето, ще намерите един-двама симпатични и сравнително нормални герои, та да има кой да пострада качествено от целия ужас, който сте създали. Накрая закачате на творението си табела „Деми-монд“, отпускате се удобно във фотьойла си и се наслаждавате на шоуто, както е направил и американският писател Род Рийс.
Гореизброените характеристики на „Деми-монд: Зима“ (изд. „Студио Артлайн“) леко изкривяват удоволствието от четенето й, но пък всички знаем, че психопатите имат положителен ефект върху литературата и не бива да ни гризе гузната съвест, че се развличаме с изстъпленията им. Докато препусках през романа, постоянно го свързвах с жанрове като стиймпънк, киберпънк и алтернативна история, без да съм сто процента сигурна дали наистина е представител на който и да е от тях. В крайна сметка реших да го наричам приключенски роман – адреналинов, с интригуваща концепция и добре развити герои, които постоянно са в опасност и страдат. Много.
Историята започва типично по американски – Норма, дъщерята на президента, е подмамена да изпробва виртуалната симулация Деми-монд и е вкарана в капана на АББА (компютърен мозък със статус на божество). На спасителна мисия е изпратена темпераментната Ела Томас. 18-годишната джаз-певица е избрана заради артистичния си талант, интелекта, красотата си и най-вече готовността да рискува живота си срещу много щедра сума пари. Ела обаче не предполага какво ще завари в мига, в който съзнанието й е прехвърлено във викторианската нощ на Деми-монд. Разбира се, предварително й е изнесена лекция за характеристиките на симулацията, но как би могла да предположи, че ще бъде чак толкова зле?
Райнхард Хайдрих набира доброволци за Деми-монд
На какво е симулация Деми-монд? На асиметричната война. Обликът на съвременните международни конфликти, които не се разрешават от пълководци с тактическо мислене в един решаващ сблъсък, а са подчинени на разпокъсаността и хаоса. Принципът е следният: „Каквото може да се обърка, ще се обърка, включително и онова, което не си предполагал, че подлежи на объркване“. Това е и същността на Деми-монд – безредици и неприятности. Симулацията притежава невиждани досега възможности, които я правят колкото впечатляващо, толкова и ужасяващо творение. Болката е реална, смъртта – окончателна, а безкръвните холограми, които я населяват, са толкова реалистични, че заради тях постоянно ще си задавате екзистенциални въпроси за същността на човешката душа. За жалост, плашещо реални са и изродите като Райнхард Хайдрих, Лаврентий Берия, Алистър Кроули, Арчи Клемент и останалите хубостници, които Род Рийс е избрал да вгорчават живота на жителите на Деми-монд.
Честно казано, при писането на това ревю се чувствах точно като Ела, щом за първи път научи за Деми-монд – беше ми изключително трудно да избера откъде изобщо да започна да ви разказвам за симулацията, какво и колко точно да ви разкрия. Трябва да знаете, че Род Рийс е изпипал своя виртуален ад до съвършенство. Не е за вярване колко интересни хрумки и заигравки с историята, философията и религията е успял да вкара при изграждането на Деми-монд. Една от основните фракции например е ГосподАрие, където се разпореждат последователите на ФундаМентФашизма – нещо като окултен нацизъм. В страната Вещерия цари тоталитарен феминизъм с терористични групировки като Мъж-О-трепките, които раздават своята версия на правосъдие по полов признак. Техните съседи от Катранистан са на другата крайност – мизогенистична диващина. В Льо Гран Разгул пък хедонизмът е със статуса на религия, а сексът – на молитва.
Мисля, че тук е най-подходящият момент да изкажа възхищението си от преводачката Десислава Сивилова, която се е борила с безбройните абревиатури, термини и измислени жаргонни думи в книгата и успяла да ги предаде разбираемо и ефектно на български. Убедена съм, че не е било никак лесно и е изисквало доста творческо мислене. В началото се отчаях, че ще ме удавят с огромното си количество още от първите страници, но речникът в края на изданието ме спаси – наистина е безценен да се ориентираш в обстановката, иначе е невъзможно да запомниш абсолютно всичко.
За „Деми-монд: Зима“ мога да кажа само хубави неща, както за всяка книга, която ме е забавлявала страхотно. Романът не е просто неангажиращ мозъчните клетки екшън, а сурова история с дълбочина и пълнокръвни, запомнящи се герои, които могат да я износят на гърба си. До някаква степен са засегнати и проблемите за властта и неизбежното израждане на индивидите, които я притежават. Към средата дори малко ми дотежа и трябваше да направя известна пауза, защото самотното приключение на Ела прерасна в жестока и напоително описана гражданска война на живот и смърт. Бих казала, че се наслаждавах повече на авантюристичния дух от първата половина на романа, но… Абсолютно съм сигурна, че с настъпването на останалите сезони и без това влошените обстоятелства ще станат още по-гадни, войната ще се разрасне и забавлението ще прерасне в нещо по-сериозно и депресиращо, така че няма да е зле да се подготвя психически за по-малко безгрижно четене.
Горещо препоръчвам „Деми-монд: Зима“, защото останах наистина впечатлена от концепцията на Род Рийс и начина, по който е оползотворил смахнатата си идея. Романът може и да изглежда насочен към специфичен тип публика, но аз лично бих го бутнала в ръцете на всеки, на когото просто му е писнало от шаблонни книги. Струва ми се, че би заинтригувала и читателите с интереси в областта на история, и в частност военната история. Едва ли ще си ви грабне до такава степен, че да не искате да напускате света на Деми-монд (даже си мисля, че ще отгърнете последната страница с известно облекчение), но какво пък – поне имате лукса да наблюдавате случващото се отстрани.
Още едно ревю за книгата можете да прочетете в „Под моста“.
