Давид Фоенкинос е един от най-ярките съвременни френски писатели. Само на 40 години, вече е написал 13 романа. Българските му читатели познават ранните му творби – „Еротичният потенциал на жена ми”, „Инверсия на слабоумието”, „В случай на щастие” и „Независими сърца” (изд. „Пулсио”), а от тази година, благодарение на изд. „Колибри” имат удоволствието да се запознаят с и по-зрелите му произведения – „Деликатност” (2009 г.), „Спомените” (2013 г.) и „Шарлот” (2014 г.). Фоенкинос пише с неописуема лекота, с игриво отношение към детайлите и с огромна любов към всичките си герои. Всеки роман разказва нова, различна, необикновена история – той не е автор, когото следиш заради комфорта на познатото, а заради любопитството към изненадващото.
Фоенкинос дойде в България към края на август, за да представи последните си три романа. Срещнах го за интервю за 15 минути, точно преди да тръгне към летището и към Париж. Призна, че е изморен, защото това е шестото интервю само за този ден, после намигна, че в последни интервюта давал най-добри отговори. Сбъдна всички очаквания за човека, който се разкрива от страниците на романите. Искрено завиждам на всеки, на когото тази среща предстои.
Последният Ваш роман, издаден на български, е „Шарлот“. Защо решихте да разкажете историята на Шарлот Саломон¹?
Истината е, че всичко започна с една случайна среща на една изложба в Париж. Попаднах на тази картина и беше истинска любов от пръв поглед. Намирам това произведение за трогателно – комбинация на красота и интелигентност, и в същото време то разказва нейния живот. Животът на Шарлот Саломон е бил изумителен – пълен с трудности, страдания, трагедии. Това впечатление никога не ме напусна – мечтаех да пиша за нея. И най-вече за всичко, което хората трябва да я открият, защото тя е малко позната. За щастие, сега книгата има голям успех във Франция, много хора са впечатлени от нейната работа и от това какъв човек е била. Това ме радва много и сега се надявам и българската публика да я открие.
Написването на книгата Ви отнема 8 години. Защо толкова дълго?
Отне ми 8 години да напиша тази книга. Истината е, че съм искал да я напиша по-рано. Най-напред, имаше много малко документи за нея, трябваше да проведа много разговори, проучвания, за да скицирам живота ѝ, и чисто и просто не успявах. Бях дълбоко трогнат от нея и беше много трудно. Животът ѝ е наистина много, много, много трагичен. Понякога избягваме да правим неща, на които не сме способни, трябва да мине време. Сърцето решава кога ще бъдем готови. Узряването ми отне 8 години. Но съм доволен, че успях да я напиша. Често съм си мислел, че това никога няма да се получи.
Това не е първата Ви документална книга – преди това са „Незавивими сърца“ и „Ленън“. До каква степен измисляте ситуациите в тях?
Да. Повечето ми романи са художествени като „Деликатност“ и „Спомените“. Писал съм обаче и роман за Джон Ленън, но той е различен, защото в него няма нищо документално, но все пак това е роман, за който съм се вдъхновил от един реален живот. Често, когато хората вземат някоя книга, казват „Но това е невъзможно, измисляте си, такъв живот е невероятен“. Всичко е истина! Но там, имате право, не съм бил в главата ѝ, не знам мислите ѝ, не съм чул разговорите ѝ с другите – затова книгата е роман. Опитвам се да се поставя възможно най-близо до нея. Опитвам се да си представя какво е чувствала. Но ето – това е само моята интерпретация. Всички факти обаче са верни и нека не забравяме, че произведенията на Шарлот Саломон са гваш (вид водна боя – бел. ред.), който разказва живота ѝ. Картините ѝ са автобиографични и са важен източник на информация, която да ни направи по-близки до нейната истина.
Изпитахте ли някакво неудобство, плахост, когато подходихте към нейната история – все пак става дума за нещо като биографичен роман.
Не бих казал. Знаех, че овладявам един реален живот, но това беше един забравен живот и живот, който заслужаваше отново да излезе на светло, защото това е един гений. Така че отчасти човек може да си позволи да бъде вдъхновен от реална личност, ако е с цел да я освети отново и да допълни нейното творчество. Винаги съм бил ясен, че това е роман. Тази книга разказва много за моята любов към нея, за възхищението ми. Имам желание да напиша книга за моя път по стъпките на Шарлот Саломон, която да съдържа всичките ми разговори по следите ѝ.
В останалите Ви романи, които не са базирани на биографични истории, до каква степен историите и чувствата са автобиографични?
Понякога е трудно да си сигурен кое е автобиографично. Ако говорим за роман като „Спомените“, персонажите не са реално съществуващи хора. Но това е историята на един млад мъж, който е много близък с баба си, която изведнъж бяга от старческия дом, и пише роман от гледната точка на възрастни хора. Не е автобиографичен, но е много личен. Емоциите са такива, каквито съм имал аз с моите баба и дядо. А „Деликатност“ е любовна история между една вдовица и един швед, така че не е автобиографична. Първата ми книга („Инверсия на слабоумието: За влиянието на двама поляци“ – бел. ред.) е историята на един идиот. Всички ме питат дали е автобиографична (смее се) – историята на един идиот. Така че – не. Обожавам художествената проза, фикцията, обожавам да съчинявам и смятам, че четейки романите ми, читателят може да вникне в начина, по който аз виждам нещата, в същността ми като човек.
От всички описания на Вашите герои изглежда, че познавате хората изключително добре и много ги наблюдавате. Какво Ви прави впечатление, когато общувате с хората?
Много неща. Мисля, че не можеш да бъдеш писател, без да имаш безкрайно любопитство, вкус за детайлите, усещане за нещата. Гледам, слушам, старая се да запомням всичко, което ми е интересно. Спомням си, че дори когато не съм имал много опит, винаги съм се изненадвал от хората, от реакциите им, така че трябва да си наблюдателен. Не можеш обаче да го правиш през цялото време с всички.
Прави ми впечатление, че в романи преди „Деликатност“ любовта има много по-категоричен характер. В „Деликатност“ за първи път се появява възможността за втора „любов на живота“.
Да, това е сюжетът на книгата. Това е смисълът.
Според Вас има ли една любов на живота, или е въпрос на гледна точка?
Когато говорим за „Деликатност“, това е един особен случай – на омъжена жена, чийто съпруг умира. Ставаме свидетели на всички трудности, които тя изпитва, за да излекува любовта си. Мисля, че никога не успяваме да преодолеем болката от любов. Интересното е да видим как това прераждане постепенно се промъква в нея и започва да я вълнува. Но аз лично мисля, че когато има някаква драма, някакви трудности, не трябва да генерализираме. Има любовни истории, които продължават цял живот и са изключителни. Също така обаче, имам усещането, че е възможно да има повече любови в един живот. Мисля, че е хубаво да съживяваш любовта си и живота си по принцип с повече истории.
Какво, смятате, се е случило с Флоранс от „Независими сърца“? Това е реален персонаж.
Ааа, затова отбелязахте, че съм се вдъхновявал от действителни събития. Това е една по-малко позната книга, вдъхновена от реална новина, която се е случила. Истината е, че Флоранс е последвала един мъж от любов, без да знае на какво е способна – в случая да стреля срещу полицай, когото убива и накрая влиза в затвора за 20 години. Това е история, която много напомня на такава любов, каквато сравняваме с опиат. И това ми стана интересно като сюжет. Не искаме да разочароваме другия. Мисля, че когато обичаме, сме способни на всичко.
Срещали ли сте се с нея? (Флоранс – бел. ред., но преводачът превежда „Срещали ли сте такава любов?“)
Ммм, не. Срещал съм големи любови, но не такива, които да ме докарат до лудостта да застрелям полицай (смее се). Не е имало такива разрушителни страсти. Срещал съм… харесвам спокойната любов. Защото нося достатъчно лудост в себе си, достатъчно умора. Големите ми любовни истории, моите любовни истории са… по-скоро безразсъдни, защото е достатъчно вдъхновяващ самият факт да носиш някого в сърцето си.
Въпросът ми беше дали сте се срещали с Флоранс, но и този свърши добра работа :)
Не. Не. Не съм я срещал.
А интересно ли Ви е да се запознаете?
Настоявах да се срещнем, когато написах книгата. Но тази книга написах преди повече от 10 години и вече по-малко присъства в мислите ми и живота ми. Тя ми остави сериозен отпечатък, защото беше също така портрет на моето поколение. Как тази отдаденост да протестираш, да се бориш се трансформира в радикализация и бруталност. Аз учих джаз, обичах изобразителното изкуство, музиката, литературата, а други тръгнаха по пътя на борбата, така че ми беше интересно да видя крайния фанатизъм на една съдба. Но тази гледна точка беше много далеч от начина, по който виждах нещата.
Отново се връщам на „Деликатност“, където щастието втория път изглежда трудно постигнато, сякаш и двамата герои работят много за него. Трудно ли е човек да бъде щастлив в днешния свят?
Трябва да признаем, че хората често сякаш се опитват да спечелят някакво състезание, живеем в епоха, в която сме подложени на такива изкушения, на възможности за промяна. Преди не си задавахме въпроса дали сме щастливи – животът просто беше такъв, какъвто е, и трябваше да го живеем. Докато в момента има толкова много възможности, че животът е въпрос на избор. Всичко, което правим, е да избираме, така че изборът на работа, на партньор, е едновременно по-лесен и много по-труден. Модерният живот е едновременно вдъхновяващ и много сложен.
Във Франция сте издали 13 романа, като почти половината от тях са издадени на български език. Какви истории ще продължат да Ви вдъхновяват занапред?
Аз всеки път съм писал различни книги. „Независими сърца“ няма нищо общо с „Деликатност“, „Деликатност“ беше огромен успех – тя е за бъдещето, което предстои, „Спомените“ е за възрастните хора, Шарлот Саломон е художничка, която е живяла по време на Втората световна война. Искам всеки роман да бъде авантюра, нова вселена и е много трогателно, че има читатели, които следят творчеството ми.
Следващият роман ще бъде изцяло различен от всичко досега. Историята се развива в България… Не, не е вярно. Ще бъде… Не мога да ви кажа, защото е тайна! Сега го подготвям и още никой не го е чел.
E?
Не, не, не, няма да има новинарска сензация! (смее се) Все пак ще ви дам новина! Може би ще има думата „библиотека“ в заглавието! Международна сензация!
(1) Шарлот Саломон е германска художничка от еврейски произход. Умира през 1943 г. в газова камера в Аушвиц, на едва 26-годишна възраст, бременна в четвъртия месец.
Вижте още фотогалерия от срещата на Давид Фоенкинос със софийската му публика.
Книгите на Давид Фоенкинос ще откриете в Ozone.bg.