fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Катя Антонова: В България предпочитаме комфорта на разума пред този на сърцето

5 мин.

Екатерина Антонова е родена в София през 1982 г. Понеже носи трите имена на баба си (а нейните също са изписани върху корици – учебници по френски), иска да си има свое име. Ето защо се подписва с Катя Антонова. Пише, откакто се помни, и все с това се е издържала. Работила е в творческите отдели на големи рекламни агенции, писала е и за медии. От 2013 г. е собственик на издателство „Рибка“, познато у нас с отбраната си селекция от заглавия и прелестното им оформление. Авторка е на множество детски книги – „Феята от захарницата“, „Двете кралства“, „Рибка“, „Принцесешки истории“, поредицата „Какво значи да си…“, както и на романа за възрастни „Призракът“. Днес обаче я поканихме да ни разкаже повече за най-новата си творба – сборника с разкази „Десет женски изневери“, който излиза под импринта „Будлея“.

От няколко години се занимаваш активно с писане и издаване на книги, насочени към детската публика. Какво те подтикна отново да се завърнеш към литературата за възрастни с „Десет женски изневери“?

Всъщност не правя разлика между писането за деца и писането за възрастни. Пиша тогава, когато имам какво да кажа. Явно през последните години съм имала повече за казване на децата. Те умеят да чуват по-добре.

Колко време ти отне да събереш и напишеш тези десет истории?

Самото писане ми отне около година. Но работата по книгата – повече от година и половина.

Мислиш ли, че в България изневярата е тема табу?

Да. Поне по начина, по който я разбирам аз, е табу. Не искаме да видим истинската изневяра. Предпочитаме комфорта на разума пред този на сърцето

Замисляла ли си сборника като превенция на изневярата, или точно обратното – разчупваш моралните ограничения?

Точно този псевдоморал ме тревожи – днес ние не сме честни по отношение на чувствата си, по отношение на сърцата си. Чрез тези десет разказа бих искала да обърна внимание не толкова на изневярата, колкото на причините, водещи до нея. А в повечето случаи това е липсата на любов. Така че „Десет женски изневери“ не е превенция на изневярата, а подкрепа на любовта.

Имаш ли си любима героиня – някоя, която е малко по-специална за теб или чувстваш най-близка до себе си?

Да, имам. Дори не съм съвсем сигурна как и защо това момиче ме спечели. Радина – хубава, млада, повърхностна. Може би харесвам в нея най-вече факта, че е на прага на живота – тепърва всичко ѝ предстои, има възможност да се превърне в една интересна личност. Тя е като семенце, от което си мисля, че може да поникне мъдрост. Вероятно чрез известно страдание, но все пак.

А каква е ролята на мъжките персонажи в сборника?

Катализираща. Но тук фокусът не е върху техния поглед, нито върху тяхната душевност. Изцяло съм се съсредоточила върху жените. Нали знаете, в една картина всеки вижда нещо различно. В тази книга мъжките персонажи са картината, а аз разказвам какво виждат жените.

Книгата сякаш е естествено насочена към жените, но според теб читателите мъже ще намерят ли нещо ценно за себе си на страниците ѝ?

Ако са широко скроени, съзнателни и любопитни, книгата може да е полезна за тях – ще научат много за женската гледна точка и нелогичните трепети на женското сърце. И може би няма да им се струват вече толкова нелогични.

Сексът или любовта е водещ знаменател в „Десет женски изневери“?

О, любовта! Категорично. Има достатъчно книги, в които сексът е водещ. В тази – любовта някак е хем пасивна, хем главен герой.

Освен с интригуваща концепция „Десет женски изневери“ се отличава и с красивото си оформление. Разкажи ни повече за десетте женски портрета в книгата и тяхната художничка Йорданка Мишева. Защо решихте да придадете облик на героините, вместо да го оставите на въображението на читателите?

Много искахме тази книга да носи приятно усещане дори просто когато я държите в ръцете си. Искахме да е красива. Освен това портретите на Дани дават още една гледна точка – тя ги рисуваше след неколкократно изчитане на всеки разказ, мислеше ги тези жени, опознаваше ги, искаше да ги види в душата си. Затова и се получиха толкова живи и прекрасни. Смятам, че много ще радват читателите.

„Десет женски изневери“ излиза с логото на издателство „Будлея“ и е сред първите му заглавия – можеш ли да ни споделиш с какъв замисъл го създаде след успеха на „Рибка“ и какво можем да очакваме от него в бъдеще?

Много ми се иска „Будлея“ да предлага на читателите литература, която да дава храна за размисъл, повод за преосмисляне на поетия път, да рисува по още някой, но важен, детайл от картината, която обитаваме. Иска ми се „Будлея“ да е гласът на жените. Но не онзи агресивен, обвинителен глас, а един такъв дълбок, прочувствен и искрен.

Снимка на публикацията: Татяна Чохаджиева 

Премиерата на „Десет женски изневери“ ще се състои на 20 ноември (вторник) от 19:00 ч. в Club Terminal 1  (ул. „Ангел Кънчев“ №1) в София. Присъединете се към фейсбук събитието тук.

[ + ]