Октомври е време за книги с мрачна атмосфера и мистериозен сюжет! За книги, които те карат да настръхнеш от напрежението, което се просмуква в теб, от красивия език.
Носталгията по лятото, тежестта на есента и пълнотата на едно бъдеще без технологии се преплитат с история за престъпления, любов и криминални банди. Истина е, че в „Град Бохейн” (изд. ICU, преводач Елка Виденова) Кевин Бари е скътал по нещо за всички ни! За онези, които обичат трилъри, за любителите на антиутопията, за почитателите на ирландски автори, за зажаднелите за нестандартен младежки роман.
Десет са красивите цитати за мрачната есен от „Град Бохейн” на Кевин Бари, в които можем да познаем и нашия притъмнял град.
Има такива октомврийски дни, кротки и меки, върху града ляга – ако не друго – поне усещане за покой.
В тази последна отсечка преди изгрева влакът открай време звучеше измъчено – това поне не се беше променило. Стенанията му бяха като стенания на измъчена душа. Ако лежиш в леглото самотен, отнесен в поетични мисли, това стенание те пронизва до мозъка на костите. А в Бохейн често се оказваме в подобно разположение на духа. Поезията ни е в кръвта, така да се каже.
Възвишенията са мрачно, печално място, брулено от бурни ветрове. На тоя свят твърде рядко се говори за тегобата на вятъра.
Светлината сякаш разтроши въздуха, разцепи го на атоми. Тлъст беше този въздух, морски, хранителен. Протягаш ръце и буквално го хващаш в шепи. Злооките чайки съвсем пощръкляха, заграчиха, запрепираха се, а под тях улицата закипя от следобеден живот.
Спор няма: покварата във въздуха над главите ни иде от реката. За река Бохейн говорим, нали.
Дъждът се спускаше на сребърни въжета по набраздените хълмове, захранваше търпеливите езера, засищаше маковите полета. Въпреки пороя, слънцето присветваше иззад облаците – надничаше за по няколко секунди, закачливо като бледен юноша и шареше дъждовните струи в ярки цветове. Жълтите петна на зановеца бяха избледнели заедно със спомените за лятото.
Заобиколни са пътищата на дългата любов, досущ като спираловидните криволици, рисувани от дъждовна капка по прозорец.
Върнал се беше в началото на август и мигом бе станал жертва на вродената ни слабост към спомените. В Бохейн времето се разплита от само себе си, лишено е от форма, миналото се процежда в бъдещето, а мигът е най-труден за улавяне, докато си в него.
Усмихна се и синьото на небето и водата се пречупи в бледата синева на очите му.
Беше от ония лета, по които те обзема носталгия още преди да са свършили. Бледо, обезкървено небе. Нощем гръмотевици. Тревата с дъх на горчиво. Изкушения и болка и копнеж – това е то, лятото.
Можете да поръчате “Град Бохейн” от Ozone.bg, както и от сайта на издателство ICU.
