Много автори вероятно ще ви кажат, че създаването на литература е поне донякъде магически процес. Питате ли ги откъде черпят идеите си, ще отговорят: „музата“, „подсъзнанието“, „вселената“ или „Бог“. Тъкмо по тази причина не е изненадващо, че няма по-разочарован и отчаян човек от неуспелия писател – едно е да се провалиш в сделка, защото си закъснял за срещата, а съвсем друго да повярваш, че вселената ти е обърнала гръб и затова от две години не можеш да навържеш пет качествени изречения.
При такива високи залози е напълно разбираемо някои творци да прибягват до нестандартни методи, за да държат музата близо до себе си.
(снимка: nytimes.com)
Доктор Сюс
Илюстраторът и създател на детски книги Тиодор Сюс Гайзъл (по-известен като Доктор Сюс) имал колекция от над триста шапки, които държал в специален дрешник. Когато думите идвали трудно, писателят се оттеглял в дрешника си и избирал шапка, която да носи, докато вдъхновението се завърне. Припомням, че това е авторът на „Котарак шапкарак“. Случайност? Не мисля…
Чарлс Дикенс
Създателят на „Коледна песен“ и „Приключенията на Оливър Туист“ винаги носел със себе си компас. Бихме си помислили, че го е правил, за да се ориентира по време на всекидневните си разходки, но за Дикенс това би било само бонус. Всъщност английският писател вярвал, че спането и писането с лице, обърнато на север, подпомага креативността му. Също така държал бюрото му да е пред прозорец, а върху него да има малка ваза със свежи цветя, моливи, мастилница, голям нож за хартия и две бронзови статуетки – едната, изобразяваща дуелиращи се жаби, а другата – млад джентълмен, обграден от кученца. При подобни стриктни приготовления само някоя крайно придирчива муза не би се отзовала.
(снимка: newyorker.com)
Ърнест Хемингуей
Хемингуей е казал: „Няма нищо особено в писането. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш.“ Само дето носителят на наградата „Пулицър“ всъщност е творял не седнал, а изправен. Все едно участието в три войни, ловът, бикоборството и любовните афери не са достатъчни, за да ни покажат, че си мъжкар, та трябваше и да пишеш прав, а Ърнест?
Джак Керуак
В интервю от 1968 г. Керуак споделя, че имал навика да пали свещ, щом започне да пише, и да я гаси веднага щом спре. Също така, преди да седне пред машината, падал но колене и се молел на Господ, както за вдъхновение, така и за да запази разсъдъка си, който все повече чувствал, че губи. Питам се до каква ли степен ЛСД партитата на Кен Киси имат пръст в тази работа.
(снимка: Bettmann Corbis)
Труман Капоти
Сигурен съм, че хората, запознати с ексцентричната и гениална личност на Капоти, са предусещали присъствието му в този списък. Ритуалите му включвали не толкова извършването на конкретни действия, колкото избягването на едно или друго нещо. Капоти не харесвал числото 13 и веднага сменял хотелската си стая, в случай че телефонният ѝ номер го съдържал. Освен това писателят никога не подхващал и не завършвал проект в петък, а докато работел, не оставял в пепелника си повече от три фаса.
Мая Анджелоу
(снимка: Jemal Countess)
Да пишеш у дома може да се окаже рисковано начинание, особено ако не живееш сам. Затова американската поетеса е предплащала хотелска стая във всеки от градовете, в който е живяла. Изискванията ѝ? По стените да няма никакви декорации, а персоналът никога да не сменя спалното бельо. Библията, колодата карти и бутилката шери, които винаги взимала със себе си, също са спомагали за улавянето на творческите импулси.
Стивън Кинг
В „За писането: мемоари на занаята“ (изд. “Сиела”) Краля на ужаса споделя, че макар и по традиция музите да са жени, неговата е мъж. Определя своя „муз“ като неприятен тип, който по цял ден се излежава в подземния си апартамент, пуши пури, съзерцава боулинг трофеите си и се преструва, че не съществуваш. Ако искаш все пак да долети и да те посипе с творческия си прашец, трябва сам да свършиш цялата черна работа. Или в случая на Стивън Кинг – да пишеш всеки божи ден, независимо дали имаш рожден ден или е Коледа, да сядаш пред бюрото в един и същи час и да не ставаш преди да си написал две хиляди думи. Ето така се пишат над шейсет романа!
Виктор Юго
На всички ни се случва понякога да отлагаме задълженията си. Ако обаче го правите повече нормалното, позволявам да си заимствате ритуала за продуктивност на Виктор Юго. Авторът на „Клетниците“ пишел гол. За целта заръчвал на прислужника си всяка сутрин да крие дрехите му и да ги връща в уговорен час, след като писателят е стигнал квотата си думи за деня. Пробвайте го. Трудно се излиза на разходка само по бельо.
(снимка: Dan Courter)
Дан Браун
Винаги съм подозирал, че Дан Браун пише повече с ума, отколкото със сърцето си, и най-накрая открих доказателство за теорията си – писателят обича да прекарва дълго време надолу с главата преди да се заеме с работата за деня. С цялата тази кръв в мозъка е съвсем естествено да замисляш заплетени конспиративни сюжети, вместо любовни истории, поставени във викторианската епоха.
Джордж Р. Р. Мартин
Авторът на „Игра на тронове“ пише всичките си книги на стар компютър с операционна система DOS. Текстообработващата му програма пък се казва WordStar 4.0. И аз не я бях чувал, но след кратък поглед към „древния“ ѝ интерфейс поне става ясно защо бавното работно темпо на писателя е станало пословично сред неговите почитатели.
Снимка на публикацията: Pixabay
Можете да поръчате изброените в материала книги от Ozone.bg.
