Нека днес си припомним 10 цитата от една от най-великите книги на всички времена – „Ана Каренина“ от Лев Толстой. Дълбока и истинска история, за хора – живи, от плът и кръв, съвсем не безгрешни, но прави пред себе си. Всъщност всяко представяне на тази класика е излишно, затова ви сервирам една порция цитати и класическа наслада.
„Трябваше да направи услие над себе си и да размисли, че около нея се движат всевъзможни хора, че и той може да отиде там да се пързаля на кънки. Той слезе долу, като избягваше да я гледа дълго време, сякаш тя беше слънце, но я виждаше, както се вижда слънцето, и без да я гледа.“
„Степан Аркадич се усмихна. Той познаваше добре това чувство на Левин, знаеше, че за него всички момичета в света се делят на два сорта: първият сорт са всички момичета в света освен нея и тия момичета имат всички човешки слабости и са твърде обикновени момичета; вторият сорт – това е само тя, която няма никакви слабости и стои над всичко човешко.“
„Това е нещо като лудост. Но едно е ужасно… Ето, ти си женен, познаваш това чувство… Ужасното е, че ние, старите, които сме вече с минало… не любов, а грехове… изведнъж се сближаваме с едно чисто, невинно същество; това е отвратително и затова не мога да не се чувствам недостоен.“
„Да, братко, жените са ос, около която се върти всичко. Ето и моята работа е лоша, много лоша. А всичко идва от жените. Ти ми кажи откровено – продължи той, като извади пура и държеше с една ръка чашата си, – да ми съвет. – Но за какво? –Ето за какво. Да предположим, че си женен, обичаш жена си, но си се увлякъл в друга жена… – Извинявай, но аз никак не разбирам как може… също както не разбирам как бих могъл, след като съм се наял сега, да мина край някоя фурна и да си открадна кравай. Очите на Степан Аркадич блестяха повече от обикновено. – Защо не? Понякога краваят мирише толкова хубаво, че не можеш да се въздържиш.“
– О, моралистите! Но разбери, че има два вида жени: едната иска само правата си и тия права са твоята любов, която ти не можеш да ѝ дадеш; а другата жертвува всичко за тебе и не иска нищо. Какво трябва да правиш? Как да постъпиш? Тук е страшната драма. – Ако искаш да бъда искрен, ще ти кажа, че не вярвам да има тук драма. И ето защо. Според мене любовта… и двата вида любов, които, както си спомняш, Платон определя в своя „Пир“, и двата вида любов служат като пробен камък за хората. И ония, които разбират само неплатоничната любов, напразно говорят за драма. При такава любов не може да има никаква драма. „Покорно ви благодаря за удоволствието, довиждане.“ – ето ти цялата драма. А пли платоничната любов не може да има драма, защото при такава любов всичко е ясно и чисто, защото… В тоя миг Левин си спомни за греховете си и за вътрешната борба, която бе преживял. И той неочаквано прибави: – Впрочем може би си прав. Твърде е възможно… Но аз не зная, наистина не зная. – Ето, виждаш ли – каза Степан Аркадич, – ти си цялостен човек. Понеже си цялостен характер, искаш целият живот да се състои от цялостни явления, а това не става. Ето, ти презираш обществената служебна дейност, защото ти се иска делото постоянно да отговаря на целта, а това не става. Ти искаш също дейността на отделния човек да има винаги цел, любовта и семейният живот да бъдат винаги едно. А това не става. Цялото разнообразие, цялата прелест, цялата хубост на живота се състои от светлини и сенки.
„Отначало Ана искрено вярваше, че е недоволна, задето той си позволява да я преследва; но наскоро след връщането си в Москва, когато бе отишла на една вечеринка, дето се надяваше да го срещне, а него го нямаше, по обзелата я тъга, тя ясно разбра, че се е лъгала и че това преследване не само не ѝ е неприятно, но съставя целия интерес на живота ѝ.“
„Тя не се отрече от всичко онова, що бе научила, но разбра, че се е лъгала, мислейки, че може да бъде такава, каквато искаше да бъде. Сякаш се бе пробудила от сън; почувствува колко трудно е без лицемерие и самохвалство да се задържи на оная висока, на която искаше да се издигне; освен това тя почувствува цялата тежест на тоя свят от скърби, болести и умиращи, в който живееше; видяха ѝ се мъчителни ония усилия, които употребяваше над себе си, за да обича тия неща, и пожела по-скоро да отиде на чист въздух, в Русия, в Ергушево, дето, както научи от едно писмо, бе заминала вече сестра ѝ Доли с децата.“
„Лицемерието във всяко отношение може да измами и най-умния, проницателен човек; но колкото и изкусно да се прикрива то, дори най-ограниченото дете го открива и се отвращава от него.“
(…) Но слушай: ние сме връстници, може би ти си позавал повече жени от мене. – Усмивката и жестовете на Серпуховски говореха, че Вронски не трябва да се страхува, че той ще се докосне нежно и внимателно до болното място. – Но аз съм женен и повярвай, че след като си опознал само своята жена (както бе писал някой), която обичаш, опознаваш по-добре всички жени, отколкото ако си ги познавал с хиляди.
„Но за един недоволен човек е трудно да не укори другиго, и то най-близкия си, в това, от което е недоволен. И на Левин смътно му минаваше през ума, че вината не е у самата нея (тя не можеше да бъде виновна за нищо), но виновно е възпитанието ѝ, твърде повърхностно и фриволно.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20q4 при завършване на поръчката си.
